Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Луксозното издание на прочутия роман на Достоевски е една жестока метафора на паденията и възходите на човешкия дух. Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. ... |
|
"Романът "Гласовете ви чувам", може би защото е твърде различен от първите три, се превръща в ключ за тяхното разбиране и адекватно тълкуване. Най-малкото защото писателят тук поставя на преоценка всичко, което е показал, оценил, защищавал като своя и на историческото време позиция. "Гласовете ви чувам" ни кара по друг начин да говорим за патриотизма на писателя и за отношението му към т. нар. "Македонски въпрос" и особено към Илинденско-Преображенското въстание, към социалистическата идеология и значението и влиянието ѝ върху революционното движение в Македония, за двете воюващи ... |
|
"По друг начин е концепирана романната цялост на "Илинден". Тук глаушевският дом е вече сравнително настрана. Въпреки че авторът постоянно го има пред очи като ориентир, като мярка, като указателен знак по пътя на сюжета, като гаранция за единството на книгата, за връзката ѝ с другите части на поредицата. Причината за това е може би творческата история на тая трета част. Замислена като повест за житейския подвиг на Дона Скорнева - другарката на орлите (както е наречен тоя раздел от книгата), тя по-късно е прераснала в многопланов роман. Сега вече действието за пръв път прекрачва прага на Глаушевския ... |
|
"Усилни години" е исторически роман, който тематично се отнася до Илинденско-Преображенското въстание в Македония, но по същество е социално-политическо повествование, свидетелстващо за сложните и драматични процеси в българското общество през 20 -те години на ХХ в. Писателят ни предлага да прочетем как българите в тази многострадална част от отечеството ни понасят тегобите на несвършващото робство, как зрее идеята за самостоятелно разрешаване на нерешения от великите сили национален проблем и как народът събира разпилените си енергии за могъщ удар върху разпадащата се Османска империя и по бездушната и ... |
|
"Така трагично било определено да завърши своя живот цар Самуил, един от най-видните господари през първото (Българско) царство. В течение на 45 години (969-1014) той стоял начело на българската държава: 28 години като ръководител на нейните държавно-административни работи и 17 като цар на българския народ, и водил непрекъсната и тежка борба с византийския император за отстояване и запазване независимостта на своя народ с такава енергия, че дори враговете му го характеризирали като човек войнствен, който служил с беззаветна обич и неотменима преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки ... |
|
Християнска лирика. Съвременни псалмопения. ... Духът ще търси Бога, (а пък плътта - човека. Такава е съдбата) Давидова - нелека - този е лайтмотивът в новата стихосбирка "Давидова арфа" на Вениамин Пеев. Давидовият образ и псалми са само литературно-философската рамка на една съвременна духовна биография. Авторът се стреми да избегне догматическите и етическите клишета на християнството, като представя един многопластов образ на лирическия герой, крачещ уверено напред и препъващ се в примките на съблазни и нападения, зависти и омрази, враждебност и приятелска нелоялност и опитващ се да задържи мига на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Препоръчвам горещо романа "Самуил, цар български" от Димитър Талев да се изучава в училище. нека идващото поколение млади хора да бъде така обладано от идеята за силна и справедлива държава. Нека да се замислят всички за достойнствата на Самуиловата държава, за нейните най-здрави опори - народ и войска. Да разберат защо едно такова царство пази интересите и живота на своята нация. Да следват своя призван водител с храбри сърца и чисти мисли, също с дарба и умение. Да са горди със Самуил - честен и ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции, Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на "патриарха" на българската литература - приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции. И в това сравнение има нещо много вярно. И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като "национална епопея", "историческа хроника", "енциклопедия на народния живот& ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Ала Гоце Делчев не беше само разпален словоборец или безплоден, заплетен в мислите си мъдрец. Той стоеше здраво на земята, имаше верен поглед за живота и не странеше от него. Макар и да четеше безразборно, каквото му попадне, а това тласкаше мисълта му по всевъзможни и противоположни посоки, в неговия ум бързо се оформи доста строен мироглед. Той още в кукуш виждаше и знаеше как живеят еднокръвните му братя под тираничната турска власт. В Солунската гимназия се събираха младежи от всички краища на Македония, ... |
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
Из архивите на автора. ... Оставеният след смъртта на писателя архив продължава да съдържа непубликувани ръкописи, внушителен корпус от кореспонденция, планове за книги, пътеписи, чернови варианти на статии и творчески замисли. Предлаганата книга е един необичаен факт от неговите усилия и занимания, особено актуален, разкриващ своята същност на "урок по документалистика и морал" както спрямо довчерашното, така и спрямо днешното време. Всичко, което намира мястото си в двете обемисти папки от архива на Йордан Вълчев, е поднесено изцяло и в своята автентична форма - без намеси с днешна дата, без преакцентуване ... |