Съчинения в 15 тома - том 6: Самуил, Цар Български
Книга 1

Димитър Талев - Съчинения в 15 тома Времетраене: 2:02 мин. Димитър Талев Времетраене: 1:57 мин. 10 неща, които трябва да знаете за психичното развитие на детето Били Гарви Времетраене: 1:13 мин. Истанбулска рапсодия Дефне Суман Времетраене: 1:07 мин. Упражнения и йога при Паркинсон Лори Нюъл Времетраене: 1:12 мин. Nvidia Стивън Уит Времетраене: 1:14 мин. Космически пътешественик Петър Брож Времетраене: 1:00 мин. Нула Нула Нула Роберто Савиано Времетраене: 1:17 мин. Поредица Мога да чета и сам Лили Даскалова Времетраене: 1:01 мин. Природата и сезоните - книга със звуци Сам Таплин Времетраене: 0:58 мин. Снежна Коледа Катерин Уолш Времетраене: 1:14 мин. Коледата на Моли Катри Киркопелто Времетраене: 0:56 мин.

"Така трагично било определено да завърши своя живот цар Самуил, един от най-видните господари през първото (Българско) царство. В течение на 45 години (969-1014) той стоял начело на българската държава: 28 години като ръководител на нейните държавно-административни работи и 17 като цар на българския народ, и водил непрекъсната и тежка борба с византийския император за отстояване и запазване независимостта на своя народ с такава енергия, че дори враговете му го характеризирали като човек войнствен, който служил с беззаветна обич и неотменима преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки народ - политическата свобода, та поради това не можал да понесе страданията на ония 14 хиляди свои нещастни войници: в тях предвиждал бъдещите мъки на целия български народ.

Главното значение на цар Самуила в нашата история се заключава не само в това, че той отстоявал независимостта на българите и продължил съществуването на българската държава още близо половина век, но още и в това, че в тия 45 години, през които той ръководил съдбините на българския народ, сполучил чрез своята многогодишна и упорита борба с Василия II да възпита и развие своя народ в духа на свободата, като се противопоставил на чуждото разрушаващо влияние, и да вдъхне в него силна омраза към безпощадната и жестока завоевателка на България - Византия, към всичко византийско - една заслуга, на която не малко се дължи несъмнено запазването народността на българския народ през времето на тежкото византийско владичество."
Васил Златарски

Димитър Талев е български писател и журналист, активен народен представител, лауреат на Димитровска награда за 1959 г. и носител на орден НРБ. Той е един от признатите класици на българската литература, чийто творби са преведени на над 20 езика. Автор е на прочутата тетралогия, включваща романите Железният светилник, Преспанските камбани, Илинден и Гласовете ви чувам. Творчеството на Талев дава фундаментален принос в развитието на националната историко-психологическа проза, създавайки традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение в тяхната устойчивост и динамика в историческия процес.

Димитър Талев Петров Палисламов е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, Македония в семейството на ковач, в чийто дом витае духът на патриархалната сърдечност и възрожденски патриотизъм. Когато е 9-годишен остава без баща, неговият брат Георги Талев е революционер от ВМОРО. Избухването на войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна) обяснява хаотичното му и несистемно образование, с множество прекъсвания и смени на училища, и т.н. През 1925 година завършва българска филология в Софийския университет, където слуша с голям интерес лекциите на професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов и др. Той отклонява предложението им да се присъедини към тях, в качеството на научен работник, вярвайки, че призванието му е писателската дейност.

Литературният си дебют Талев прави през 1917 година във вестник Родина с разказа B очакване, написан по подражание на Иван Вазов, под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. През първата половина на 1920 година той започва да пише за революционната преса, а по-късно сътрудничи с редица български издания, като вестниците Работнически вестник, Работническо единство, Лъч и др. От 1927 година работи в редакцията на вестник Македония, който постепенно приема статута на официален вестник на дясното крило на македонското революционно движение. В периода 1930-1931 година Талев е назначен за негов главен редактор, освен това сътрудничи на най-авторитетния по онова време вестник Зора, известен още като вестника на интелигенцията. Първата книга на Димитър - Сълзите на мама включва приказки за деца и носи белезите на неизживян социален сантиментализъм. През 1944 година Талев е обвинен от новата комунистическа власт в национализъм и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври същата година той е арестуван, без официално обвинение, съд и следствие и е изпратен в Софийския централен затвор, където остава до края на март 1945 година. След това е преместен в трудово-изправителното селище в Бобовдол, където остава до края на месец август. През октомври 1947 година Талев отново е арестуван, но поради влошаване на здравословното състояние, вследствие на тежка форма на язва и по настояване на роднини и близки, е освободен.

В началото на 40^-те години писателят започва работа по романа Железният светилник, който поставя началото на тетралогията му от социално-битови романи, описващи национално-освободителните борби в Македония през XIX - началото на XX век. Докато Талев заедно със семейството си е изселен в Луковит, в условия на обществена изолация той през следващите 10 години се занимава с довършването на своята прословута трилогия. Така се появяват и останалите книги - Илинден (1953 г.), Преспанските камбани (1954 г.) и Гласовете ви чувам (1966 г.). Тази тетралогия се явява първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на разгръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция. Много критици оприличават Талев с Вазов, сравняват Под игото с тетралогията му, но колкото и сходни да изглеждат по стил и тематика, те нямат много допирни точки. През 50^-те години Димитър Талев създава епос за края на Първата българска държава - историческата трилогия Самуил, която включва книгите Щитове каменни (1958 г.), Пепеляшка и царският син (1959 г.), Погибел (1960 г.). Още с появата си трилогията предизвиква интерес у читателите и критиката и разкрива човешката страна на владетеля с най-трагичното име в българската история. Тя проследява епичната битка между България и Византия в края на Х и началото на XI век. И тук писателят отново демонстрира авторското си предпочитание към преломни епохи, наситени с историческо напрежение, към героично-трагични личности, средоточие на драматична екзистенциална, социално-психологическа и историческа проблематика.

Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София, оставяйки след себе си едни от най-силните и въздействащи творби в българската литература.

"Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила."
Димитър Талев

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com