"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
Плешивата певица, Носорог, Столовете, Урокът и Кралят умира, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йожен Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. Плешивата певица е дебютната пиеса или "антипиеса" на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър Ноктамбюл и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в ... |
|
Ти, подобие мое не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател. Антиутопия? Дано."Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас - не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч. Най- ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Невъзможно е да си представите друга жена като Бела Бакстър - едновременно изкусителна и по детски невинна и недодялана. Каква е нейната тайна, с която така неудържимо привлича бедния студент по медицина Арчи Маккандълс? Мистерията около нейния произход може да разкрие само приятелят му, гигантът-гений Богуин Бакстър. Тя ни отвежда на шеметно пътешествие от залите за дисекция във викториански Глазгоу, през аристократични казина, до мистериите на Александрия и публичните домове в Париж. Бела е вече достатъчно добре известна на всички, запознати с творчеството на един от най-популярните шотландски писатели. Алистър Грей ... |
|
Това е роман за всяка жена, която се чуди как, по дяволите, е стигнала дотук и защо животът не е такъв, какъвто си е представяла, че ще бъде. За всяка една от нас, която отчаяно се опитва да се ориентира как работи светът, докато всички наоколо безметежно приготвят безглутенови мъфини. Запознайте се с Нел. Животът ѝ е пълна каша. В света на перфектните хора от Инстаграм тя се чувства като неудачница. И още по-лошо - неудачница на четиресет и няколко години. Но когато тайно започва подкаст и създава неочаквано приятелство с Крикет, осемдесет и няколко годишна вдовица, ситуацията започва да се променя. Защото Нел е ... |
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
Седем дни в Парория е вторият роман на Вълчев. Той се появява три години след първия и всеки, който го разлисти, веднага ще установи, че чакането си е заслужавало. Сюжетът е интригуващ, разказът е увлекателен и наситен, героите са запомнящи се, езикът е елегантен и богат. Всичко това едва ли би учудило някого, но то не е и най-важното. Най-важното е, че романът носи магията на качествената литература. Докато Неделният продавач на книги (по думите на самия автор) е едно обяснение в любов към книгите, които са ни направили такива, каквито сме, то Седем дни в Парория е обяснение в любов към историята и традицията, ... |
|
Достоверен разказ за кръвопролитията и прекършените съдби, които бележат върховенството на мафията в България над държавата. Това е истинска история за страх, власт, пари и смърт. Тя разкрива как в началото на XXI век в България престъпността прониква в съдебната власт и държавните институции, диктува правила и променя съдби. И в тази книга Анна Заркова не просто разказва, а разследва. Чрез детайлно представяне на събитията тя ни въвежда в свят, в който прокурорите може да бъдат купувани, съдиите – изнудвани, журналистите – манипулирани, правосъдието – парализирано, а обикновеният човек – оставен сам срещу системата. ... |
|
Тези, които живеят по-далече от него, го наричат Хоризонта, понеже слънцето се показва над него сутрин и се прибира отзад вечер. Други му викат Оградата, сякаш е вдигнат да пази добитък от хищници, но не се наемат да определят те самите от кои са. Започва по острието на планината и свършва до самия бряг на реката, след като е разчленил на две равни половини града, и слава богу, повтаряха си жителите, че самите те решиха да го вдигнат. Зидът е спасение. Зидът е равновесие. Оттатък не е нормално като отсам, това е ясно за всеки и от двете страни, и точка."Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен ... |
|
Зерин е история за едно дете, родено между мит и реалност, между циганския катун и българското село, между приемането и отхвърлянето. Повестта проследява съдбата на момиче със сиво-зелени очи - поглед, който не проси, а гледа. И променя. Това е разказ за паметта - лична и родова. За любовта, която ражда свобода. За насилието, което оставя следи. За мълчаливото съучастие на общността и за онези редки жестове на правда, които надживяват закона. Мариана Грънчарова изгражда свят, наситен с детайл - мирис на тютюн, прах от сарапа, диалектна реч, песен край огъня. Езикът ѝ е образен, сочен и жив, носещ ритъма на устната ... |
|
Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават, защото това правят границите - приближават се и се раздалечават."Този пътепис нито потвърждава, нито изобличава стереотипите за Балканите. Камо ли да създава нови стереотипи. Нещо повече, Капка Касабова екзотизира за западния читател невралгичната точка, в която се събират българската, гръцката и турската граница. Авторката работи на място по своята книга - тя не ползва, както мнозина писатели с български произход, вестникарски изрезки и фанатизирани информатори. Няма и евтин ... |