"...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта." Ане Франк "това не е книга като книга - подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи - разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. това е книга без претенции, с пропуснати запетаи, изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте."... "имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж."който трупа знание, трупа ... |
|
|
Като акварелна рисунка, в която цветовете се смесват помежду си до безкрайни нюанси, в разказите на Светла Георгиева пигментите на живота преливат един в друг - ярки или деликатни, ефирни или плътни - и така рисуват вълнуващ пейзаж. В пътуването през този пейзаж читателят ще срещне усмивки, тъга, мъдрост, лудории, дълбини и висини. И ще си тръгне от тези разкази стоплен и пречистен. ... |
|
|
Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер, Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на поезия в проза. Между 1886 и 1895 година той създава четиридесет и шест творби. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В поемите в проза на Верхарен се смесват оригинална визия за света и слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Както Рембо в "Озарения" ... |
|
|
"Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието." Амелия Личева "Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат ... |
|
|
Стихосбирката на Людмила Нинова "Рижите котки" съдържа най-доброто от досегашните ѝ стихотворни послания и в същото време разкрива нови нюанси. Великолепната метафора за рижата котка присъства неслучайно в десетина от творбите. Чрез тази метафора авторката пресъздава спомена за безметежното детство в един пасторален и патриархален свят, натоварва образа с многопосочни значения - вечно мамещата и вечно изплъзваща се истинска любов, горчивината и тъгата от раздялата с любимия, страстното очакване и потъването в света на мечтанията и бляновете, екстазните пориви и главоломните падения. ... |
|
|
"Винилови души" е колекция от опити да се обясни и осмисли баналното, дребно човешко ежедневие чрез внезапното му потапяне в необичайности, измислици и сънища, които често могат да минат и за реалност. Асансьор се появява насред обезлюдено село, социализмът е пържена риба, любовта е мъртва муха, смъртта - комшийката отляво, а една лопата става основен морален стълб на цяло едно общество... Объркани и несигурни, героите в разказите търсят Големия смисъл, за да открият всеки път, че единственото, което наистина има значение, са драските, счупванията и петната, които, като стара винилова плоча, колекционират в ... |
|
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
|
40 истории, 40 портрета. ... "Моят избор на героини в тази книга робуваше на едно-единствено условие: да могат да служат за пример и вдъхновение на днешните момичета. На тези, които са неуверени, плашливи, несмели. На тези, които лесно се отказват от мечтите си, ако срещнат препятствие или неодобрение. Които се страхуват от обществено порицание, боят се да бъдат различни, любознателни, страстни, дръзки... На тези, които не смеят да бъдат щастливи или свободни посвоему." Петя Александрова ... |
|
|
"Колко трябва да е дълга една фантазия? И в какъв жанр се вмества най-добре? В новата си книга Петър Чухов дава различни отговори. Тук има съвсем кратки винетки; има стихотворения в проза; има остроумни и абсурдистки истории; има "пиесказ" и "разказеса"; тук е и един от най-дългите текстове на този автор, наречен "Лисица и лилав телефон", който заслужава специално внимание. Колкото и да са различни събраните в книгата текстове, обединява ги стремежът да се даде свободен излаз на фантазията, да се разкажат прямо и пестеливо сънят, припознаването, неочакваният полет на асоциациите. И по ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Ли Бай (познат също като Ли Бо, Ли По и Ли Табай), смятан за най-великия китайски поет на всички времена, е живял в епохата на Високия Танг период (713-756 г.), когато Танг Династията достига своя зенит. Това е златната ера на китайската поезия, произвела двамата най-големи поети: Ли Бай и Ду Фу. Ли Бай е известен с екстравагантно въображение и поразителна таоистка образност в поезията си, както и с голямата си любов към алкохола. Като Ду Фу той прекарва голяма част от времето си в пътуване, въпреки че в неговия случай то е защото богатството му го позволява, а не защото бедността го принуждава. Роден е през 701 г. в ... |
|
|
Второ издание. ... "Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути. Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече - надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата. Помъчих се да възстановя онова, което знаем с пълна ... |
