Първата жена писателка, получила наградата "Пулицър". ... Едит Уортън е писател и дизайнер, първата жена, носител на награда "Пулицър" за романа си "Невинни години". Родена през 1862 г. в Ню Йорк, тя прекарва по-голямата част от живота си в Европа, където се запознава с много известни писатели. Сред най-близките ѝ приятели са бележити личности като президента Теодор Рузвелт, писателите Скот Фицджерад, Джузеф Конрад, Хенри Джеймс. Уортън е личност разностранни интереси, светски човек, известна е с милосърдието и благотворителната си дейност по време на Първата световна война, за което ... |
|
В този сборник ви очакват 27 необикновени разказа, които няма да забравите никога или ще помните дълго. Тайната им е, че всеки от тях докосва някаква съкровена струна в сърцето ви. Митологични или реални, класически или модерни, тези истории ще изплуват неочаквано в ума ви, за да ги преживеете отново. Някои от тях ще извикват усмивки, други ще ви трогват до сълзи, а трети ще ви накарат да поискате отново да сте влюбени."Хубавият разказ остава с теб по-дълго от романа. Разказът може да те разтърси, да те възпламени, да те просветли, да те докосне така както не е съдено на едно по-дълго произведение. Разказите често ... |
|
Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия ѝ брак, артистичният ѝ брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и... кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от ... |
|
Носителката на Пулицър Елизабет Страут рисува пъстрия релеф на дълбоката ни емоционалност: конфликтите, трагедиите, радостта и близостта. Олив Китридж, измъчвана от собствените си прегрешения, понякога търпелива и разбираща, понякога осъдителна и непрозорлива, е свързващата нишка в този роман, деликатно изтъкан от тринайсет различни истории. Изящното перо на американската авторка ни повежда из сложната тъкан на човешката природа - фините връзки, които ни изграждат в раздирана от противоречия личност с многопластова душевност. Взаимоотношенията между поколенията ни показват неизбежното: родителите ни белязват, децата ... |
|
"Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Бележки за успехи и провали, радости и мъки, неща, които ме карат да се дивя, и неща, които ме карат да се смея хищно. Трийсет и пет години на осъзнаване, спомняне, разпознаване, събиране и записване какво ме е развълнувало или движило по пътя. Как да бъда справедлив. Как да съм по-малко стресиран. Как да се забавлявам. Как да наранявам хората по-малко. Как да се наранявам по-малко. Как да бъда добър човек. Как да получа това, което искам. Как да имам смисъл в ... |
|
Романа проследява историята на бедния студент Родион Романович Разколников, който убива стара лихварка за парите ѝ и нейната по-млада сестра. След разкриването на престъплението е изпратен в трудов лагер, но по-страшно наказание се оказват душевните му терзания от извършеното престъпление. Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на издателство Захарий Стоянов."Достоевски е типично руски, до глъбините си руски гений, най-руският от нашите велики писатели и заедно с това най-общочовешкият по своето значение и по темите си." Николай Бердяев "Достоевски употребява своеобразен ... |
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
На безлюден остров край бреговете на Ирландия прииждат гости, за да отбележат брачния съюз на двама души. Младоженецът е изгряваща телевизионна звезда с неустоим чар, а булката - умна и амбициозна собственичка на списание. Сватбата е бляскава и изпипана до последния детайл. И все пак не всичко върви по план. Сестрата на булката се държи необяснимо, а приятелите на младоженеца, завладени от спомени за някогашното си училище, започват да играят на странните игри от детството си. Колко ли време ще мине, преди съвършената фасада лека-полека да се пропука? Също като труднодостъпния остров със зловеща история част от гостите ... |
|
От автора на "Планината помежду ни". Чарли Фин ще трябва да порасне без време. Отредено му е още шестанайсетгодишен да остане съвсем сам. Благодарение на интелектуалната си надареност той печели стипендия в Харвард, която променя живота му. Сега трябва да се научи как да оцелява в периферията на привилегированото общество. Тези качества му помагат да направи кариера в кръвожадния бизнес свят, както и в по-примамливи, но опасни авантюри, в които се впуска по крайбрежието на Маями. Но когато неговият уличен бизнес води до пагубни последици за близките му и за една далечна майка и нейното дете, дали едно пътуване ... |
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
Отнеха ни бъдещето, затова живеем само с миналото си. Американската журналистка Леонора Андерсън се качва, заедно с петгодишния си син, във влака за Болоня, без да подозира, че животът им ще се промени безвъзвратно. Завинаги. Адът над главите им отприщва един човек - страховитият Асад ал Сахра, най-ценното оръжие на иракска терористична организация. Черпейки сили от гнева и омразата, той посвещава живота си на отмъщението. В безмилостна надпревара с времето инспектор от италианската полиция, профайлър с български произход и капитан от НАТО обединяват усилия, за да разкрият извършителите на серия смъртоносни атентати. Но ... |