Книгата разглежда недостоверната митология около хюбристичния княз Симеон I, която е натрупана през последните два века под влияние на светския дух, и която ни пречи да видим, че върховото време на България е управлението на св. княз Борис (852 – 907) и особено 30-годишният мирен период от Покръстването (864) до Великия събор (893 – 894), когато са извършени главните богоблагословени епохални дела в българската история, духовност, книжовност и култура. ... |
|
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
|
Книгата е посветена на една от първите важни крачки към организираното българско националноосвободително движение. Тя е плод на дългогодишните проучвания на автора в наши и чужди архивохранилища (СССР, Франция, Англия и др.). По убедителен начин е доказан българският характер на това голямо въстание и е опровергано становището за неговата стихийност. Специално внимание е отделено на дипломатическите мисии, които Русия, Франция и Австрия изпращат в България след Нишкото въстание. ... |
|
|
Книгата съдържа изследвания и материали, които разкриват различни аспекти от проявленията на античната традиция в народната култура на Странджанския край, разположен на главния път, свързващ Европа с Мала Азия, по който се осъществява духовен и стопански обмен от най-дълбока древност, специфичните отлики и характеристики като регионални свидетелства на общобългарската народна култура, традиционната икономика на населението в Странджа с всички нейни прояви, както и сложните демографски процеси, които протичат в този край през периода от XV до началото на XX век. ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
Второ издание. ... Книгата на Иван Михайлов Македония: Швейцария на Балканите е писана в тежка нелегалност през 1947 - 1948 г. в Австрийските Алпи и издадена в САЩ, гр. Индианополис.В нея лидерът на ВМРО сочи пътищата за разрешаване на Македонския въпрос. Идеите, които развива навярно ще шокират и неговите най-върли противници. Опирайки се на неоспорими исторически факти и на логиката на политическите реалности, Иван Михайлов доказва, че единственият начин за слагане край на нещастията на Балканите е създаването на самостоятелна и независима македонска държава по подобие на Швейцария - отделните етноси (българи, албанци, ... |
|
|
След Косовската операция през 1915 г. този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455 - 1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, (Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област, Авантюрите на руския царизъм в България и други). Посочени са разтърсващи неизвестни (укрити или фалшифицирани) исторически факт от нашата история, които ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
Книги 
