Още от най-дълбока древност до наши дни развитието на човешкото общество е тясно свързано и детерминирано от определени идеологии, чрез които се интерпретират идеи, представи и възгледи, определящи изграждането или преобразуването на действителността. Тяхната същност и значението им е било тълкувано различно, но винаги е свързано с отхвърлянето на едни или утвърждаването на други идеи. В нашето съвремие идеологиите продължават да заемат изключително важно място в цялостния живот на обществото. Те очертават по различен начин съществуващите политически и социални отношения и моделират средствата, методите и формите за ... |
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
Университетският преподавател медиевист Мишел Цимерман поднася цялостна хронология на едно хилядолетие, уникална като обхват на време и пространство - от V до XVI век, от Франция, през Англия, Италия, Испания, Централна Европа, Балканите, скандинавските страни, Близкия и Далечния изток, до Империята на инките. В тази бурна и нерядко противоречива картина на борби за оцеляване, за влияние и надмощие своето място и роля е намерила и малката България. В строг и ясен порядък са посочени определящите събития, процесите и тенденциите, именитите личности, белязали тогавашната епоха и предначертали идните времена. С едри щрихи, ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
Днес, 90 години след подписването на Ньойския мирен договор, геополитическата обстановка и отношенията между държавите в Югоизточна Европа са променени и различни от тези след края на Първата световна война. Едни от държавите, сред които и България, са вече пълноправни членове на Европейския съюз, другите са тръгнали изминали значителна част от своя евроинтеграционен път. Утвърждаването на общите европейски ценности в целия регион ще допринесе още повече за сближаване и на народите на Балканите, избрали своя демократичен и европейски път на развитие и за преодоляването на всички наследени от миналото предразсъдъци и ... |
|
За Тракийските хроники думата “сензационно” е твърде слаба! Всеки считащ себе си за родолюбец би трябвало да има в дома си този сборник от исторически летописи, както “История Славяно-Българска”. Това е книга, явяваща се като завършек, корона на започнатото, както от Паисий Хилендарски, така също от Д-р Ганчо Ценов и други истински, некорумпирани радетели на българщината. В книгата са извадени на светло и в пълнота, чрез древните документи, тайни или изопачени факти от нашата история. Тя предоставя “цялостната Визия относно ролята и мястото на българския (тракийски) народ в световната история, като един "богоизбран& ... |
|
Вече половин хилядолетие индианците не престават да ни смайват. Професорът по американска цивилизация Даниел Роайо, автор на повече от тридесет творби, изследващи миналото на Запада и етническата култура на САЩ, прекрачва отвъд митовете и зрелищните образи на индианеца в масовото съзнание, за да опише цялото многообразие на народите, населявали Америка, преди да я открие белият човек. Представени са строителите на могили, ловците на бизони от Великите равнини и на алигатори във Флорида, рибарите от Тихоокеанското крайбрежие, траперите от Големите езера, номадите от пустините... Рой племена, всяко от които носи познание, ... |
|
По своята значимост и мащаб делото на британския лингвист и изследовател Хенри Роулинсън е сравнимо единствено с постиженията на френския египтолог Жан-Франсоа Шамполион. Авторката на редица трудове по археология и стара история Лесли Адкинс посвещава тези страници на научния подвиг на англичанина, благодарение на който Древният Изток става по-разбираем. Търсенията на Роулинсън, сблъсъкът със загадъчните древноперсийски и асировавилонски клинописни надписи, тяхното дешифриране, трудният път на доказване пред научната общност във Великобритания, преживяванията в страните на Ориента - такава е "сюжетната" тъкан на ... |
|
Книгата разглежда римските и ранновизантийските метални инструменти, открити на територията на България. Представените оръдия на труда са обсъдени с оглед на предназначението и мястото им в античното стопанство. Очертано е хронологическото и пространственото им разпределение в рамките на разглеждания период и територия. Проследено е наличието на приемственост между предримски, римски и средновековни инструменти от един и същи вид. Освен сечивата, в изследването са анализирани и съответни скулптурни и нумизматични изображения, както и данни от писмени извори. Има голямо резюме на английски език. Направената типология и ... |
|
Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ... |
|
Евгения Иванова е доктор на науките и културата и доцент в Нов български университет. Изследователските и интереси са в областите антропология, етническа политика, балканистика. Сред многобройните и публикации са монографиите "Българско дисидентство", "Отхвърлените "приобщени" "Балканите: съжителство на вековете" и романа "Фото Стоянович", получил приза "Рпман на годината" за 2008. Какво помним и какво забравяме от историята? Миговете на позор или миговете на слава? Героическите подвизи или мъченическото страдание? Победите или пораженията? Текстът изследва паметта на ... |
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |