Роман за смисъла на живота, за взаимопомощта и новите пътища. Белези е трогателен роман за човек, който заминава в търсене на смъртта. История, разказана с нежност и истинска обич към онези, чиито животи са съсипани от войната и въпреки всичко продължават да се борят да възстановят разрушеното. Романът е превеждан на над 30 езика и печели множество награди, както в Исландия, така и из Европа, сред които Най-добър исландски роман в Исландия (2016) и Наградата за литература на Северния съвет (2018)."Исландската дума ör означава белег. Тя е от среден род и формата и в единствено и множествено число е еднаква. ... |
|
|
"В тази своя книга Пламен Антов предлага изключително плътно и концентрирано разказване - както в избора на теми и гледни точки към тях, така и в своята упояваща ритмика, в скритите под повърхността повторения, които по един симфоничен начин свързват в обща цялост отделните разкази. Пътеписното начало в това разказване е представено не толкова в пространствен, колкото във времеви план. Особена ценност представлява диалогичността на отделните разкази, в резултат на която читателят неусетно е въвлечен в интригуващо приключение по пътните карти на мисълта." Борис Минков Пламен Антов е литературен теоретик и ... |
|
|
Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си - необходимото и достатъчното. А ако нещо все пак би могло да се добави, то бездруго ще е вече казано. Например, че това е именно книга, макар и книга с фрагменти, външно рамкирана от една календарна година (способ, комай единствен способен да дисциплинира поне относително една толкова недисциплинирана книга, каквато е книгата с фрагменти). Но това е и изследване на жанра, защото не инак, а просто по силата на естественото съответствие между формата и съдържанието една ... |
|
|
Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето - в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се ... |
|
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
|
Три новели. ... Алваро Мутис е колумбийски писател, поет и журналист. Носител е на Националната награда за литература в Колумбия (1974), Националната колумбийска награда за поезия (1983) и френската награда "Медичи" (1989) за най-добър чуждестранен роман за "Снегът на адмирала". В следващите години получава и други престижни мексикански, испански, италиански и френски награди, в това число наградата "Сервантес" (2001) за приноса си към испаноезичната литература. Габриел Гарсия Маркес е бил близък приятел с Мутис и казва за него, че е "един от най-големите писатели на нашето време". ... |
|
|
Един баща търси изоставената си на младини дъщеря, за да ѝ поиска прошка, когато внучката му е отвлечена от разбойници, за да бъде продадена като робиня. Принудени от обстоятелствата, баща и дъщеря се съюзяват и тръгват да я спасят. Преследването в планината ще ги срещне в поредица от премеждия с неочаквани съюзници и врагове и неусетно ще ги сближи. Но дали смъртта ще ги подмине? Написана увлекателно и изпълнена с много напрежение и драматични обрати, книгата връща на българския читател един малко познат и неразвит в българската словесност литературен жанр - жанра на приключенския роман. Симеон Ботев е роден през ... |
|
|
"Докато четете тази книга ще ви е трудно да повярвате на очите си. Авторът на този шедьовър е 25-годишен и вече губи сили от болестта. Но думите на Блехер не просто описват предметите - те забиват своите нокти в нещата и ги понасят високо." Херта Мюлер "Блехер често е сравняван с Кафка (и това не е случайно), но най-силната му връзка е със Салвадор Дали. Като "омекналите часовници" на Дали, всичко тук е пред разтапяне. Изглежда сякаш света на Блехер е винаги на ръба на онтологичен разпад; зад булото на нещата, в него е вперило поглед нищото." The Times Literary Supplement " ... |
|
|
Назови ме с твоето име е разказ за внезапната и силна любов, пламнала между един юноша и госта в лятната вила на родителите му над морските скали на италианската Ривиера. Неподготвени за последиците от привличането помежду им, в началото младежът и гостът се правят на безразлични. През следващите летни седмици обаче, в които и двамата не могат да намерят покой, безпощадните подмолни течения на натрапчиви мисли и страхове, на възхищение и желание, усилват страстта им, докато те плахо пристъпват по минираното пространство помежду им. Онова, което пониква от дълбините на техните души, е любовна история, продължила едва шест ... |
|
|
Превод от словенски: Лилия Мързликар. ... Идиличното детство на 11-годишния Владан свършва с внезапното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на семействата на още много военни, са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, в унисон с разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд. ... |
|
|
"Преселението" е книга, писана от професор Боян Биолчев с години. Повлияна от личната съдба на неговия род, историята започва по време на Първата балканска война. Турците настъпват на северозапад и безчинстват в българските села в Беломорска Тракия. Българско семейство бяга с двамата си сина, дъщеря си и новородената си внучка. Едва шестгодишно, едното от момчетата спасява малоумния си брат да не бъде изнасилен от турски войник, като го застрелва със собствената му пушка. Предпазвайки семейството да не бъде открито и избито обаче, дядото задушава новородената си внучка. След много трудности семейството стига в ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
