Тютюнев път е може би най-важният роман на един от големите американски класици Ърскин Колдуел. Публикувана през 1932 година, книгата бързо е забранена, изгаряна, а авторът ѝ заклеймен като предател и лъжец. Америка не може и не иска да приеме портретът на Юга такъв, какъвто го създава Колдуел. И въпреки това авторът намира подкрепата и адмирациите в лицето на най-големите класици на американската литература като Уилям Фокнър и Сол Белоу, който смята, че Колдуел трябва да получи Нобеловата награда за литература. Нужно е време Колдуел да бъде признат като част от голямата четворка на американската литература и ... |
|
|
"Казват, че в смъртния час пред очите на човека преминава целият му живот, но пред очите на Патрик преминава друго: Карфур е готов всеки ден да бъде нов; Бел дьо Минюи на Нина Ричи, пред теб момчето коленичи; Газ дьо Франс за вас е шанс; Клуб Медитеране още веднъж поне; Йопле, толкова по-добре..." Из книгата 9.99 евро е роман за умелата манипулация, за цинизма на рекламистите криейтъри и техните работодатели, за снобеещите англофони, населяващи този уникален свят (и не един роман на Бегбеде) - и за нашата, на потребителите, глупост. Останалото е любов, пътешествия, пари и пак пари, смърт и възкръсване - всичко ... |
|
|
Съставител: Станимир Йотов. ... Мисли, съвети и идеи за едно забравено изкуство. Това е книга за ходенето като начин на съществуване и еволюционен феномен. Това е книга за философията и психологията на ходенето и всички негови страни, които го правят толкова важно за живота ни. Ходенето е креативно, терапевтично, здравословно, антидепресивно, духовно и удовлетворяващо, но наред с всичко това то е също и екзистенциално, защото е изиграло огромна роля за оформянето ни като човешки същества. В продължение на милиони години нашият вид е еволюирал, като се е придвижвал. Ходенето е било част от неговото оцеляване, поминък и ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
30 неподвластни на времето любовни истории на бележити българи от нашето минало. Във всяка от тях има нотка на обреченост - било поради лични причини или поради историческите превратности, засегнали съдбите на героите. Смърт, болести, войни, преврати и предразсъдъци променят живота на хората и прекъсват връзки, разбиват семейства, пречупват души. В някои от историите любовта е споделена, в други - невъзможна, в трети - драматична. За едни от героите тя е извор на вдъхновение, за други - на болка и страдание, за трети - на саможертва и себеотрицание. През любовните истории на значими за литературата, изкуството, ... |
|
|
В тази книга се разказва за триумфа и звездите на балета на Болшой театър, за бляскави премиери, за таланти и трагедии, за политически интриги, за любовни перипетии и за едни от най-велики имена в балета изобщо: Марина Семьонова, Галина Уланова, Мая Плисецкая, Екатерина Максимова, Владимир Василиев, Светлана Захарова. На страниците на книгата се разгръщат житейските истории както на хората, така и на представленията, в които те участват. Постановката на балетът Спартак, поставен от Григорович по музика на Хачатурян, и до днес гордо носи легендарната си слава. Тази книга е за историята на Болшой театър и за едни от най- ... |
|
|
Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман Играта на стъклени перли. Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ. В писмо от 30 -те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов образователен роман накрая ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
Фарс, или никога вече самота ни предлага поредния горчив апокалипсис и този път Кърт Вонегът е безпощаден. В свят, пропит от болезнена самота, където технологичният напредък бележи невиждани висоти, а изолацията е все по-дълбока, всички са се превърнали във взаимнозаменяеми частици от обществената машина. А когато целият културен напредък на цивилизацията рухва, единственото, което остава, е копнежът по връзката с друго човешко същество. В своето гротесково изследване на тази мъчителна емоционална пустота американският класик ни среща с уродливите близнаци Уилбър и Илайза. Те крият необичайна тайна - когато допрат ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
Публикувана за първи път през 1913 година, книгата на Джек Лондон Цар Алкохол е първото по рода си произведение в американската литература, което подхожда дидактически към темата за алкохола. Авторът на Белият зъб и Дивото зове прави дисекция на зависимостта от алкохол заедно с един личен разказ за собственото си преживяване с алкохолизма - нещо, което ще го съпътства цял живот. Цар Алкохол е и най-близкият текст до автобиография, който Джек Лондон оставя след себе си. Авторът разказва за тежкия си живот като юноша, преживяванията си като пират, дълбоководен ловец на тюлени, скитник, побойник, златотърсач от Юкон, ... |
|
|
"И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик. Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения - влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си. За честта да бъдеш жена." Десислава Илкова ... |
