Истините, които са ни крепили през вековете. В цялата ни история сме били свидетели на велики българи, които са променили хода на целия ни народ. Част от тях са смели революционери, други са гениални писатели, политици и учени. Всеки един от тези хора е носел едно нещо в съзнанието си, а именно любовта към България. Всяко произведение, всяка водена битка и действие са били в полза на българското общество през цялата ни велика история. Тази книга е посветена на великите българи, заради които можем да живеем в една свободна държава и да се радваме на бъдещите възможности, които съдбата е отредила на нашия народ. ... |
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... Документални исторически основания за поправка на старата родна история."Причината Ст. Величков да напише това есе е убеждението на логически мислещ човек прочел внимателно трудовете на д-р Ганчо Ценов, виждайки недвумислено противоречието на записите на старите автори, и това което се е преподавало тогава, та даже и до днес, в българските училища. Той изважда най-важните цитати от пишещи на гръцки древни писатели, показващи присъствието на българите далеч преди времето на Аспарух. Апелът му да се създаде организация от български интелектуалци, които владеят старогръцки и ... |
|
"Уважаеми читателю, Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: "България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг от Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н.". Това, което старите автори ни съобщават, рисува картина, която няма нищо общо с горното, което показва крещяща необходимост от ... |
|
Едва ли има по-известна и същевременно по-непозната фигура в нашата история от Васил Левски. В българското национално съзнание той е светецът на България, оплодяващо начало и причастие за всеки българин. Народният поет Иван Вазов го поставя редом до Спасителя, а един негов сподвижник, неизвестен по име, след залавянето му възкликва: "Нямаме втори Левски на света!". В него се събират най-привлекателните черти на възрожденския деец: революционна твърдост и душевна мекота; храброст и благородство; демократизъм и взискателност; нравствена сила и отдаденост на делото. Апостола е българското чудо, но кой е бил той ... |
|
Карибската криза от октомври 1962 година беше особено опасен епизод от времето на Студената война, когато съветско-американските отношения достигнаха истински критична точка. Страните от целия свят бяха на ръба на ядрена война, а Куба в самия епицентър на тези събития. В книгата Михаил Жданов пресъздава сложните военни и политически събития, свързани с Карибската криза. Участници в тези събития са лидерите на СССР и САЩ, съветски и американски политически дейци, журналисти и разузнавачи, висши военни. Книгата се основава на разсекретени материали от военното разузнаване и спомени на участниците в тази опасна ... |
|
Траките. Какво трябва да знаете предлага обширен поглед върху бита, културата и историята на древния народ от появата му в историческите извори до падането под властта на Рим и съдбата му през Късната античност и Ранното средновековие. Кои са траките? Какъв е езикът им? Как са живели и в какво са вярвали? Каква е историята на възхода и падението на техните царства и велики владетели? Какво е мястото им в легендарни събития от историята като Троянската война? Големият интерес към тази проблематика е причината за реализирането на настоящото издание, което представя 20 теми, основани на богат набор от източници и ... |
|
Включва Поучение от Владимир Всеволодович Мономах (1053 - 1125) и Продължение на Ипатиевската летопис (1111 - 1117). Повесть временных лет (Разказ за отминалите години) е най-ранният от достигналите до нас летописни сборници за руската история. Датира от началото на XII век. Сборникът е известен като част от редица летописни сборници, запазени в списъци, от които най-добрите и най-старите са Лаврентьевския от 1377 г. и Ипатьевския от 20-те години на XV век. Летописът съдържа голямо количество материали от предания, повести, легенди, устни поетични предания за различни исторически личности и събития. Преводът от руски ... |
|
"Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейков е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал, че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Разбира се, той не заявява това, не се гордее със своя вроден демократизъм - не тоя демократизъм се чувства във всяка негова статия; - винаги се долавя в неговата публицистика, че той никога не дели себе си от ... |
|
58 - 50 пр. Хр."Драги читателю, Гай Юлий Цезар (102 - 44 пр. Хр.) е не само един от най-добрите пълководци на древния свят, който завладява Галия, част от Британия и Босфорското царство, но и е изключителен оратор, последовател на Цицерон, и писател, предаващ стратегията, тактиката И въобще изкуството на войната необичайно ясен и разбираем начин, като винаги обосновава всяко свое решение с логически доказа- телства. С тази книга той представя пред сената и римския елит огромните трудности при завладява- нето на Галия, и начинът по който, той със своя талант на пълководец, ги преодолява. При това, ние получаваме ... |
|
С приложение от неизвестен продължител на Марцелин до 566 г. Защо тази хроника е от особена ценност за българската история? Защото сведения за действия в които участват българи на Балканите са дадени за византийските години 499, 502, 530 и 532, а за действия на българи в Италия, в армията на родения в Дардания непобедим пълководец Белицар, за 548 г. Това разбира се е в рязко противоречие с онова, което се преподава днес в българските училища, че българите са дошли на Балканите едва след 680 г. Тъй като под българи след смъртта на Атила писателите пишещи на латински и гръцки разбират българи, хуни и готи, то ВСИЧКИ ... |
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
|
Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |