"За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на знаменцето на перото - важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите. Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още повече над същите обикновени кокошки, чиито огромни опашни пера само пречат, превиват се и затулят погледа на писателя, та той непрекъснато ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
Роман равносметка. Роман изследване на живота и смъртта през погледа на три жени от едно семейство - Параскева, Ида и Мая; баба, майка и дъщеря. Роман, в който къкри първичният бульон на множество други книги на Токарчук, идеите са в зародиш, набъбват и след години ги виждаме узрели със смисъл. Роман карта и пътеводител в света навътре."Думите - всяка сутрин си ги подрежда в главата, изглажда ги, полира ги. Неволно ги запомня наизуст. Те са като компютърен вирус, проникват в мозъка и се възпроизвеждат, като се прилепят към други думи, врязват се в съзнанието като натрапчиви песнички и стихчета. Но изреченията трябва ... |
|
|
Едно бедно селско момче, сирак, е приютено от заможен и известен майстор на аби. Той му дава дом и го научава на занаят. По стечение на обстоятелствата главният герой се запознава и сприятелява с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание, в бунта на офицерите русофили в Русчук, като строители на Нова България. Това ореол ли е, съдба или тегоба за един обикновен човек? Как се променяме с годините, със загубите и с обичта си. Какво са истинските приятели и докъде може да стигне предаността ни към тях? Дали, когато Христо постигне всичко, за което е мечтал, няма да се окаже, че е загубил много? Това ... |
|
|
Джеръм К. Джеръм (1859 - 1927) е автор на повече от двадесет пиеси, тринадесет повести и десетки разкази. Писателят-хуморист е известен най-вече с великолепната история "Трима в лодка (без да броим кучето)", но не по-малко известни и очарователни са хумористичните му разкази и есета. В тази колекция са включени именно тези негови произведения. Тънката наблюдателност и ненадминато чувство за хумор му помагат да намери смешното и комичното дори в най-обикновените и ежедневни случки от живота. Героите му са колоритни и очарователни, те често попадат в странни, нелепи и стряскащи ситуации, но винаги намират изход ... |
|
|
В книгата са подбрани извадки от лекции и беседи на Учителя Беинса Дуно. ... |
|
|
Дъщерите са проклятието на рода Ан. Китай, 1948 г. Докато опустошителна гражданска война раздира страната, най-голямата грижа на богатите земевладелци от рода Ан е липсата на мъжки наследник. Първородната дъщеря Ли-Хай е поела грижите за трите по-малки сестри, а майка ѝ прекарва дните си в домакинска работа. Малтретирана и унизявана, Дзян-юе знае, че никога няма да изкупи най-големия си грях – не е дарила съпруга си с мъжки наследник. Щом до семейството стига вест, че комунистическата армия е почти на прага им, те бързат да се укрият и да оставят жените Ан зад себе си. Поради отсъствието на мъж, когото да накажат, ... |
|
|
В книгата са подбрани извадки от лекции и беседи на Учителя Беинса Дуно, като те започват от 22 септември 2025 до 21 септември 2026. Също така са поместени астрологични данни в табличен вид за същия период - изгреви и залези на Слънцето, равноденствия и слънцестоения, фази на Луната, слънчеви и лунни затъмнения, и влизане на Слънцето в знаците. ... |
|
|
Ангел е бивш учител, който губи всичко и става бездомен алкохолик. Мануела още не е навършила петнайсет, когато е принудена да проституира на междуградски път. Тази книга е историята на следващите близо три десетилетия от животите им и е разказ за това как те се превръщат в двама от най-могъщите и важни хора в една завладяна от мафията държава, в която преходът е бил бутафорен, политическите и икономическите процеси са дирижирани от кадри от службите на стария режим, които от сенките безскрупулно дърпат конците на всички и всичко, като по този начин крадат не само настоящето на сънародниците си, но и тяхното бъдеще и ... |
|
|
Вера Фогел е истинска акула в офиса на голяма инвестиционна компания в Италия. Но нейният професионален живот е като ходене през минно поле, където разстоянието между признанието и позора е само една погрешна стъпка. Мечтата ѝ е свързана с дъщеря ѝ Ема - да я обича толкова, колкото тя не е успяла да обича собствената си майка. Ема обаче ѝ демонстрира точно обратното и неумело се бори да си изгради собствен живот. За миг всичко рухва. За да се изправи и да продължи напред, Вера трябва да проумее собствената си идентичност, изградена от противоположни сили, които я дърпат в различни посоки. Налага ѝ ... |
|
|
"Този страх, този страх от езика, който все не намира и даже не търси меките, нежните думи, с които да обладае жената, копнееща да забрави позорното знаене как с думи се чупят неща" Амелия Личева Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Професор по теория на литературата в Софийския университет Св. Климент Охридски. Автор е на теоретичните книги Истории на гласа (2002), Теория на литературата (в съавторство, 2005), Гласове и идентичности в българската поезия (2007), Политики на днешното (2010), Кратък речник на литературните и лингвистичните термини (в съавторство, 2012), Литература. Бинокъл. Микроскоп ( ... |
|
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
