Днес Джак Ричър ще свърши три неща. Но не всичките са предварително планирани. Първо, ще се отбие в кафене в Балтимор. Ще седне в ъгъла и ще си поръча кафе. Черно, без захар. И с лекота ще реши малък проблем с мошениците, канещи се да ограбят двама старци. Второ, Ричър трябва да си купи яке, което ще изхвърли, когато времето се стопли. Достатъчно голямо за човек с неговите размери. Но когато бръкне за пари в джоба на старата си дреха, той ще открие там нещо ново. Бележка, написана на ръка от младия мъж, който уж неволно се е блъснал в него на излизане от кафенето. С отчаяна молба за помощ. Трето, Ричър е впечатлен от ... |
|
"И тогава разбрах, че човешката душа е всесилна; че вътре в човека се е вселил Бог, целият Бог, и не е нужно да тичаме накрай света да Го гоним; само трябва да се сведем, да се вслушаме в сърцето си." Никос Казандзакис "Никос Казандзакис е забележителен творец, чиято работа е белязана от вечния конфликт между плът и дух и от дълбока философска и духовна амбиция." Kirkus Review ... |
|
Продължение на придобилата голяма популярност книга в два тома - Старогръцки митове и легенди - том 1 и Старогръцки митове и легенди - том 2. В изданието ще откриете: Произходът на боговете; Зевсовото семейство и неговото потомство; Хадес и Персефона; Хермафродит - синът на Хермес и Афродита; В царството на Хадес; Себелюбивият Нарцис; Ябълката на раздора; Тезей и амазонката Антиопа; Аполон и неговите деца; Отвличането на Хубавата Елена и още. ... |
|
"Време е да си дадем сметка какъв висок талант и каква политическа, духовна, интелектуална, творческа личност е Петко Р. Славейков. След Георги Стойков Раковски, той е другата интелектуална висота, до която се изкачват българският ум и българският писател. Славейков, също като Раковски, не е само поет, нито само белетрист, фолклорист, историк, общественик, езиковед, мемоарист, политик, а всичко това едновременно и заедно, органично осмислено, осъзнато и осъществено. Той произлиза от една традиция, която по обем и принадлежаща на Модерната епоха не е кой знае колко голяма и богата, но когато е осмислена органично и ... |
|
Сред многото острови в Егейско море има един, познат като Островът на спящата жена. Морякът от търговския флот Мигел Хордан Кириазис се отправя натам по поръчение на франкистите, начело на група наемници със съмнително минало. Гражданската война в Испания е в разгара си, а Съветският съюз снабдява републиканците с боеприпаси и снаряжение. Новоизпеченият капитан Кириазис трябва да оглави тайни бойни операции срещу корабите, пренасящи оръжие за републиката - без официална подкрепа и без право на грешка. Островът, предоставен за база на операциите от своя собственик, бързо се превръща не само в стратегическа точка, но и в ... |
|
Второ допълнено издание. ... Тази книга е за приноса на еврейската общност, която извършва проучване на нови факти за бесилката и гроба на Левски в продължение на 3 месеца по молба на Щаба на войската. На 13 октомври 1936 г. началникът на Отделението за военни музеи, паметници и гробове полковник Куюмджиев пише до председателя на еврейската консистория А. Таджер, че има идеята да издири и поддържа гроба на Левски, като се помъчи да издигне и един скромен паметник. В отговор на писмото за съдействие А. Таджер провежда дебат и проучване сред възрастните членове на еврейската общност. Чрез разказите на група свидетели и ... |
|
Умираме всеки ден: Сенека в двора на Нерон проследява истинската драматична история на Луций Аней Сенека - един от най-видните философи и писатели на Древен Рим, чиито идеи за добродетелност и дълг го изправят срещу жестоките противоречия на императорската власт. След дългогодишно изгнание на остров Корсика Сенека е призован обратно в Рим, за да бъде наставник на младия престолонаследник Нерон, растящ под силното влияние на майка си Агрипина Млада. Авторът, проф. Джеймс Ром, умело описва терзанията на философа между строгия морален идеал, който проповядва в своите трактати, и компромисите, които е принуден да прави ... |
|
В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота."Първият въпрос, който помня, е Докога?!", последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм ... |