Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие? Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е ... |
|
|
След пет години работа и стотици изчетени книги мога да кажа със сигурност само едно: през последния четвърт век българската литература стана по-разнообразна от всякога досега. Доколко това е резултат на нейното вътрешно развитие и доколко е отражение на някакви глобални тенденции, не може да се претегли с точност. Важна е тъкмо невъзможността да се тегли черта между вътре и вън, между свое и чуждо. Броят на новите книги от български автори главоломно порасна и всяка книга иска да бъде различна от другите, да бъде себе си. Това разрояване на литературните почерци ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за ... |
|
|
Под научното ръководство на проф. Александър Кьосев. ... Книгата Читателски практики в България 2006 - 2022 е обобщение на 16-годишен изследователски труд на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. Изследването се различава от PISA по това, че е насочено към всички възрасти и социални групи на българското население и се фокусира не върху функционалната грамотност, а върху четенето в свободното време, конкуриращо се с други типове културна консумация. Понятието за читателски практики е широко и включва употреби на всички видове четива, на всички възможни ... |
|
|
Книгата предлага цялостна теоретическа и литературноисторическа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на ХХ век. В центъра на изследването са поети, осъществили радикалния поврат в езика: Константин Павлов, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов и др. Но това не е сборник с очерци за отделни автори, а цялостно конструиран литературноисторически и философски разказ, в който случващото се през 90-те е органично вписано в едрата логика на националния литературен процес. Така постмодерното е проблематизирано в самата си сърцевина – ... |
|
|
Разговорникът включва: кратка граматика българско-арабски речник общуване хранене услуги и развлечения стоки и покупки здраве лични и бизнес контакти И много полезна информация за вашия престой в арабския свят. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Капиталният труд на академик Динеков вече е азбучно помагало и опора на всеки изследовател на литературата, преподавател, студент. Особено ценни тук са проблемите за периодизацията на възрожденската литература, проникновеното вглеждане в нейните големи имена – от Паисий до Ботев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
В езиков аспект понятието "мимезис" води началото си от гръцкото mimesis, което значи подражание, възпроизвеждане. По същество това е принцип, изразяващ основата на творческата дейност на художника - понятие особено важно за разбиране на природата и спецификата на художествената изразителност, на формите на отношение между реалния свят и художествения. ... |
|
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
|
|
Българска граматика. Морфология предлага обновено теоретически издържано и непротиворечиво цялостно описание (доколкото е възможно на този етап) на българската морфология и отразява постиженията на българското езикознание през последните десетилетия. Тя е от семантично-функционален тип - обърнато е най-голямо внимание на значението и употребата на морфологичните категории, като има описание и на формалната им страна. Граматиката е предназначена за студентите по българска и други филологии, по журналистика и за всички останали специалности, които изучават съвременен български език. Освен това представлява интерес за ... |
|
|
Обект на изследователски интерес в книгата са емблематични за възрожденската литература текстове. Подбраните за анализ творби са обединени от идеята за непреходността им. Написани талантливо, искрено и вълнуващо, те създават традиции, провокират нови прочити. Отделните студии разглеждат представителни за епохата жанрове: историография, живописание, поезия, драматургия, публицистика. Книгата е насочена към широката културна общественост, като изпълнява и образователни цели. ... |
|
|
Съдържанието на книгата покрива двата основни компонента от изпита по български език – теста и текста. Книгата има практическа насоченост, а теоретичните постановки са съобразени с изпитните изисквания. Предназначена е за кандидат-студенти, но може да бъде използвана като помагало и в средното училище. Важно! Изданието е разработено преди промените в учебната програма в периода от 2016 до 2022 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии. ... |
|
|
Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на ... |
