Четвърто място по продажби в света. ... Романите на Мейв Бинчи, написани с лекота и финес, завладяха сърцата на милиони читатели и сякаш възкресиха позабравената магия на словото. И неслучайно оглавиха класациите за бестселъри, изпреварвайки по продажби Даниел Стийл, Сандра Браун, Нора Робъртс. Страстно влюбена в Луи, Хелън напуска семейството си и избягва в Лондон, тъй като разводите в Ирландия все още са забранени. След поредица от злощастни обстоятелства близките ѝ, изтерзани от скръб, погребват неизвестен разложен труп, считайки, че това е Хелън. А тя премълчава истината. Събитията се развиват лавинообразно ... |
|
|
Балканският полуостров през първите десетилетия на миналия век - съдбите на героите се срещат в свят, изпълнен с религиозни табута, суеверия и вкаменени морални норми, между бежанските пътища на Албания, неукрепналата все още България и модерна Турция на Кемал Ататюрк. Едновременно с този драматичен сюжет, пронизан от болка, но осветен от свободата да обичаш и да бъдеш обичан, една съвременна жена води вътрешен диалог с предците си, за да си обясни емоционалните, етичните и личностните решения на онези, чиято кръв тече във вените ѝ. Така, споена от два паралелни сюжета, свързани един с друг, но отдалечени във ... |
|
|
За почитателките на Нора Робъртс и Уна-Мери Паркър. ... Сиатъл, 1933 г. Самотната майка Вера Рей целува тригодишния си син Даниъл за лека нощ и с неохота тръгва за работа. Не ѝ се иска да го оставя сам, но се налага да поема нощни смени, за да ги издържа. На сутринта - въпреки че е началото на май - земята е покрита с пухкав бял сняг! Капнала от умора след тежката смяна, Вера се прибира и с ужас установява, че синът ѝ е изчезнал. Намира любимата му плюшена играчка навън, но снегът е заличил всички следи... Сиатъл, 2010 г. Журналистката Клеър се опитва да се съвземе след спонтанен аборт, който я отдалечава ... |
|
|
Новите лица на литературна Европа. ... По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна ... |
|
|
Дългоочакваното продължение на бестселъра Мъжът от Константинопол. ... Благодарение на своята далновидност и предприемачески гений Калуст Саркисян става най-богатият човек в началото на ХХ век. Привърженик на уединението и дискретността, той се отдава необезпокоявано на най-голямата си страст - колекциониране на произведения на изкуството. Докато обаче Калуст набира ценни артефакти, съдбата му подготвя неочакван удар. Синът му - Крикор, заминава за Османската империя, за да търси своята любима. Там турците са започнали масово избиване и изселване на арменците и Крикор попада в редиците на един от походите на смъртта. ... |
|
|
Афоризми, карикатури и CD с телефонни разговори от миналия век. ... "Джони и Джеки (пък и третият от прочутото трио - Чарли, който тук присъства само в рисунката) са си извоювали привилегията да бъдат лошите момчета на българската култура и с годините нито стават по-добри момчета, нито престават да бъдат момчета. Да си лошо момче значи да си готов да се шегуваш с всичко, включително и с това, за което други са готови да си дадат живота (поне така твърдят). В тази книга с афоризми главната роля сред лошите момчета е на Джони Пенков - рядка порода интелектуалец, чието присъствие само по себе си си е афоризъм. Затова и ... |
|
|
В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци - Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите ... |
|
|
Вдъхновен от реални събития роман за живота на един визионер, изиграл ключова роля в изграждането на модерното общество. ... Млад мъж пристига в най-луксозния хотел в Лисабон, за да види умиращия си баща. Калуст Саркисян е изпаднал в кома и когато идва за кратко в съзнание, иска да се сбогува със сина си. За изненада на Крикор, баща му със сетни сили посочва към купчина листове и изрича последните си думи: Какво е красотата? Арменецът взема листовете, за да открие, че това са мемоарите на баща му, озаглавени "Мъжът от Константинопол". Крикор трескаво започва да чете и попада в напълно непознат свят - ... |
|
|
В любовта откриваме какви искаме да бъдем. Във войната разбираме какви сме наистина. ... Франция, 1939 г. Две сестри. Едната се бори за свободата. Другата - за любовта. Виан и Изабел са много различни и невинаги са били близки, но обстоятелствата вече са променени. Виан е щастлива с живота си във френската провинция със съпруга си Антоан и тяхната дъщеря. Когато избухва Втората световна война, мъжът й е изпратен на фронта и тя остава сама. Изабел е непокорна осемнайсетгодишна девойка, търсеща своето място в живота с безразсъдната страст на младостта. Сред хаоса в началото на войната тя среща парижанина Гаетан и се ... |
|
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
