Конференция, проведена през ноември 2013 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". ... Конференцията "Обяснение и разбиране" прави опит да провокира размисъл и разговор за отношенията между естествени и хуманитарни науки. Единството, за което говори думата "университет", може би е само идеал. Но разбирателството между тези два вида дисциплини може да бъде за тях задача. И нейното решение зависи от способността на всяка от страните да влезе в положението на другата. Резултатът, представен от публикуваните в този сборник доклади, е срещата на две гледни точки, едната под влияние на & ... |
|
|
Изданието представлява антология от философски текстове, покриващи тематиката за гражданското общество - различните идеи и школи, както и тяхното развитие от Античността до наши дни. Пространната встъпителна студия подробно и изчерпателно описва контекста на темата, както и различните възможно подходи за нейното разглеждане. ... |
|
|
Съчинения. ... В настоящото издание българският читател ще се запознае с някои от най-значимите студии на Ортега, както и с издаваните за първи път негови изследвания за Кант, Хегел, Платон, Лайбниц и др. Тук представяме "Бунтът на масите" (1930) - съчинението, квинтесенция на социологията на Ортега, с което той придобива световна популярност. Тук излизат преведените за първи път на български език студии "Мирабо или политикът", "Кант", "В столетието на Хегел" и "Самовглъбяване и алтерация". Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
От послушание към сътрудничество. ... Акцентът върху дисциплината игнорира истинския проблем: никога няма да можем да накараме учениците да спазват реда, ако постоянно ги принуждаваме да правят неща, които не им носят удовлетворение! Наказанието задоволява желанието за един примитивен вид справедливост, основана на рядко изказваното, но дълбоко вкоренено убеждение, че ако правиш нещо лошо, трябва и на теб да ти се случи нещо лошо. Единственият начин да помогнем на учениците да станат почтени и принципни личности, а не хора, които правят просто каквото им се каже, е да им дадем шанс сами да открият смисъл в ... |
|
|
Книгата е част от серията "Познай себе си" на издателство "Кибеа". ... Синтез на учението на Джиду Кришнамурти (1895–1986), един от най-влиятелните мислители на ХХ век. С дълбока проницателност и чувство на неотложност Кришнамурти изследва темите на безконфликтното общуване, яснотата в действията, на живота и смъртта, медитацията и свещеното във всекидневието. Тези непубликувани досега беседи съдържат безценните прозрения на Кришнамурти за откриването на личния път. Джиду Кришнамурти е роден на 12 май 1895 г. в град Маданапал, Индия. В ранното си детство привлича вниманието на теософите Ани Безант ... |
|
|
Превод от старогръцки Александър Ничев. ... Обикновено учителят, който успява да впечатли и да грабне вниманието на ученика си има важна роля за него и в много от бъдещите стъпки от живота му. А ако говорим за Сократ, учителят на древногръцкия философ Платон, то със сигурност можем да кажем, че е имал важна роля за житейския и творчески път на ученика си. Именно заради това в част от произведенията, които пише Платон, главен герой е Сократ. Така е и в "Държавата" – един от фундаменталните трудове на Платон и може би най-известния Сократов диалог. Смятана за първата утопична творба в историята, "Държавата& ... |
|
|
В своята книга Мадлен Алгафари прави психоантропогичен разрез на поведението на българите и ще даде отговор на въпроса за "Аз-а" и от гледна точка на нашата си - българска вселена. Тъй като тя е доста различна и нейното основно състояние сякаш е "криза". А съумяваме ли да се справим с нея? Съумяваме ли да израснем духовно, когато всичко около нас се руши? Има ли изобщо духовна революция в световен мащаб? Накъде отиваме и за какво са ни болестите по пътя? Книгата има 700 съавтора, дали съгласието си мнението им по различните теми да бъде публикувано. "Всички сме чели приказката за грозното пате. ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... "Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философа и политическите неща, независимо дали даденият философ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща ... |
|
|
Щирнер, Прудон, Бакунин, Толстой, Кропоткин. ... Проф. д. ф. н. Борис Чендов е работил основно в БАН. През 1973 г. и 1985 г. е специализирал в САЩ, бил е на краткосрочни специализации в Берлин, Боху, Лондон. През 1962 - 1965 г. като аспирант в Москва е подготвил и защитил дисертация по темата "Към въпроса за обективното съдържание на понятието вероятност". През 1993 - 1994 г. е работил в Солвеевския институт по физико-химия в Брюксел по покана на неговия директор нобелиста И. Пригожин. Публикациите му са на английски, руски, немски и български езици, предимно в областта на философията на науката, символната ... |
|
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
