"Философската вяра обединява шест лекции, прочетени от Карл Ясперс (1883 - 1969) през 1947 г. по покана на Академичната общност и Философско-историческия факултет на Базелския университет. Тези лекции са издадени като книга за пръв път през 1948 г. Това неголямо по обем произведение заема централно място в цялостната концепция на автора. Самото понятие философска вяра е сякаш средоточие на значителна част от идеите, съставляващи екзистенциалното философстване. Доколкото философската вяра има своя корен в неудовлетвореността от ограниченото емпирично знание и доколкото е възможно да се преодолее суеверието на едно ... |
|
|
Настоящото издание е първа стъпка към преодоляването на един съществен пропуск при представянето на средновековната европейска философия. Ако през изминалите десетилетия преведени на български език се появиха основни творби на т. нар. висока схоластика, то незабелязано остана делото на един от най-ярките умове на епохата. Творчеството на Роджър Бейкън е значително по обем и многообразно по тематика, така че усвояването му предполага безупречна компетентност на изследователя и преводача, както и достатъчно време за продуктивно преброждане на множеството конкретни интелектуални казуси. ... |
|
|
През 1935 г. професор Карл Густав Юнг, тогава шестдесетгодишен, изнася в клиниката в Тависток в Лондон пет лекции пред около двеста лекари, изтъкнати психиатри и психотерапевти от всички школи. Необикновеният материал, естествеността на Юнг и изненадващо доброто владеене на разговорния английски език създават непринудена и вълнуваща атмосфера, а дискусиите продължават дълго след определеното време. В лекциите си той се ограничава до основните положения, които разкриват същността на възгледите му, и ги излага главно в рамките на две теми: структура и съдържание на душата и методи, прилагани за изследването им. В тях се ... |
|
|
Изданието представлява антология от философски текстове, покриващи тематиката за гражданското общество - различните идеи и школи, както и тяхното развитие от Античността до наши дни. Пространната встъпителна студия подробно и изчерпателно описва контекста на темата, както и различните възможно подходи за нейното разглеждане. ... |
|
|
Съчинения. ... В настоящото издание българският читател ще се запознае с някои от най-значимите студии на Ортега, както и с издаваните за първи път негови изследвания за Кант, Хегел, Платон, Лайбниц и др. Тук представяме "Бунтът на масите" (1930) - съчинението, квинтесенция на социологията на Ортега, с което той придобива световна популярност. Тук излизат преведените за първи път на български език студии "Мирабо или политикът", "Кант", "В столетието на Хегел" и "Самовглъбяване и алтерация". Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Университетска философска поредица" на издателство "Нов български университет". ... За оракула в Делфи "Познай себе си" е означавало: знай, че не си бог, и не прави грешката да претендираш да станеш бог. За Сократ на Платон, който подхваща формулата по свой начин, тя иска да каже: познай бога, който е вътре в теб и си самият ти. Направи усилие, доколкото е възможно, да се уподобиш на бога. ... |
|
|
Контурите на един нов светоглед. ... С типичната за задълбочен западен мислител страст, Ричард Тарнас ни предлага своята книга, която много учени - от Джоузеф Камбъл до Хюстън Смит - смятат за една от най-забележителните истории на западния разум и дух, написани досега. "Космос и душа" оспорва фундаментални представи на съвременния светоглед с неопровержими доказателства, които биха довели внимателния читател до съвършено ново разбиране за ролята на човека в космоса."Космос и душа. Контурите на един нов светоглед" хвърля светлина върху разгръщащата се драма на човешката история, особено в нашата ... |
|
|
Дилемата на индивида в съвременното общество. ... В своята класическа и провокативна творба Карл Густав Юнг, един от най-великите умове на всички времена, извежда тезата, че бъдещето на човечеството зависи от способността ни да устоим на масовите обществени течения. Когато на човек му липсва познание за неговата същност, той клони към колективизъм и е податлив на разрушителни тенденции: фашизъм, радикален национализъм, фанатизъм. Такъв човек позволява лесно да бъде манипулиран или потискан от деспотични режими. Само чрез разбиране на нашата несъзнателна вътрешна природа, нашата скрита страна, можем да придобием ... |
|
|
В своята книга Мадлен Алгафари прави психоантропогичен разрез на поведението на българите и ще даде отговор на въпроса за "Аз-а" и от гледна точка на нашата си - българска вселена. Тъй като тя е доста различна и нейното основно състояние сякаш е "криза". А съумяваме ли да се справим с нея? Съумяваме ли да израснем духовно, когато всичко около нас се руши? Има ли изобщо духовна революция в световен мащаб? Накъде отиваме и за какво са ни болестите по пътя? Книгата има 700 съавтора, дали съгласието си мнението им по различните теми да бъде публикувано. "Всички сме чели приказката за грозното пате. ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... "Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философа и политическите неща, независимо дали даденият философ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща ... |
|
|
Щирнер, Прудон, Бакунин, Толстой, Кропоткин. ... Проф. д. ф. н. Борис Чендов е работил основно в БАН. През 1973 г. и 1985 г. е специализирал в САЩ, бил е на краткосрочни специализации в Берлин, Боху, Лондон. През 1962 - 1965 г. като аспирант в Москва е подготвил и защитил дисертация по темата "Към въпроса за обективното съдържание на понятието вероятност". През 1993 - 1994 г. е работил в Солвеевския институт по физико-химия в Брюксел по покана на неговия директор нобелиста И. Пригожин. Публикациите му са на английски, руски, немски и български езици, предимно в областта на философията на науката, символната ... |
