"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
|
Беларион, сирак без титла и богатство, израства в манастир и по всичко изглежда, че го очаква кариера на духовник. Младият мъж обаче избира друга съдба за себе си - съдбата на политик и командир, чието име остава вписано със златни букви в историята на ренесансова Италия. Вълнуващ разказ за любов, война и приключения през бурния XV век, когато една прошепната дума е можела да означава живот или смърт, а човечността и достойнството са били потъпквани заради кроежите на амбициозни мъже."Едва ли има по-умел разказвач на истории с интриги, опасности и романтика, които се развиват на пищен фон от коприна, скъпоценни ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Американският екзистенциален психиатър и психоаналитик Ървин Д. Ялом (р. 1931 г.) е автор на 9 романа и 8 научни труда. Седем от книгите му са издадени от Колибри. Сред тях Когато Ницше плака, Екзистенциална психотерапия, Проблемът Спиноза. Съпругата му Мерилин Ялом (1932 - 2019) е историчка, преподавателка и авторка на 11 научни труда. Заболява от мултиплен миелом, вид рак, и пише заедно с Ървин Ялом книгата Въпрос на смърт и живот, която излиза две години след смъртта ѝ. Ървин и Мерилин имат дългогодишен щастлив съвместен живот, обичащи близки, прекрасен дом, много приятели и още повече читатели, но идва ... |
|
|
"Сякаш съм имала два паралелни живота: единият е бил за това, което се е случвало около мен и другите са ми причинявали, а другият е животът вътре в мен... Исках да разгадая как мога да променям хората и то да го правя из основи. За да може един терапевт да разбере стигмата, ненормалното, извратеното, грозното, той трябва да стане до известна степен съучастник в изживяването..." Д-р Клое Маданес Това не е историята на едно малко момиче, което е искало да има успешна кариера, пораснало е и е станало психолог. Това е разказът на една жена, която се развива като психолог заради малкото момиче, което е била. Д- ... |
|
|
Кривото огледало на перестройката. Трийсет години след разпадането на Съветския съюз прозаикът Александър Проханов припомня драматичните събития, белязали края на една от мощните и значими държавни федерации. Авторът, който е и прототип на главния герой в романа, пресъздава лабиринт от сюжетни линии, емблематични за последните години на СССР - войната в Афганистан, финала на горбачовско-явлинската перестройка, пуча и ролята на Борис Елцин, разгрома на Държавния комитет за извънредното положение и неговите малодушни членове, кървавия поход на танковете през центъра на Москва, надеждите и опустошението на част от ... |
|
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
