Тайната история на терора. ... Преди кървавия край на управлението си полковник Муамар Кадафи преживява двадесетина опита за убийство и за преврат. Снайперисти, самонасочващи се ракети, операции на командоси, въздушни удари. Наричат го Бясното куче от пустинята – ту приятел, ту враг на Запада, на ислямистите, на Съветския блок, ту организатор на терор, ту миротворец, но винаги на прицел. Необявените войни, срамните тайни и дипломатическите маневри и лъжи на всички действащи лица през четирите десетилетия лов за кожата на Кадафи разплитат в книгата си Румяна Угърчинска и Розарио Приоре. Как се разправя Кадафи с врагове и ... |
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
Завръщането на един голям майстор продължава. Историческият роман "Ангария" потапя читателите в бурните събития в Самоков от средата на ХІХ в. Съдбите на героите - местни първенци, занаятчии и хайдути - се преплитат с борбата за независима българска църква и трудното отменяне на ангарията. Авторът стъпва на множество документи и въвежда в повествованието някои известни фигури от епохата. ... |
|
"Слънце след буря" съдържа есета на Георги Томалевски, пряк ученик и последовател на Учителя Петър Дънов. ... |
|
Трето, преработено и допълнено издание. ... Една потресаваща реална човешка история! Той беше с дълга коса и изключително интелигентно за годините си момче, което казваше, че е полковник от КГБ, учил специална Подземна академия. 17 години от живота му бяха преминали под земята. Академията била затворена биологична система - лаборатория за създаване на свръхчовеци. Над 4000 деца на 5-годишна възраст били отвлечени от родителите им, за да участват в чудовищния експеримент. Половината от тях загинали или полудели от свръхвисоките психически и физически натоварвания. Обучението се извършвало с най-модерните методи на ... |
|
Всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. В стремежа си да наричам нещата с истинските им имена, реших да запазя естетиката на фонетиката. "Президент на РъБъ" е опит за запознанство с истината от "най-висша инстанция". И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в "свещена крава" начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода. Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития ... |
|
„Ако се гледа по-широко на нещата, ако се има предвид какво реши съдбата, като ме направи не просто участник в един от най-големите поврати в историята, но и човекът, който даде инициативата за процеса на обновление и го придвижи – на мен ми провървя. Аз почуках на вратата на историята и тя се отвори, отвори се и за тези, за които се стараех. Не съм се стремял към властта заради самата власт и не съм се опитвал да налагам моята воля, каквото и да ми струваше.“ Михаил Горбачов ... |
|
В едно интервю носителят на Нобелова награда за литература Йосиф Бродски казва: "Ако бях издател, то бих напечатал в един том две книги: "Кюстин" и "Токвил". Книгата на маркиз Астолф Кюстин, публикувана през 1843 г., разказва под формата на писма за неговото пътешествие в Русия през лятото на 1839 г. Веднага е преведена на английски и немски и му носи европейска слава. В самата Русия книгата е забранена незабавно и за дълго(всъщност и до ден-днешен) се превръща в легенда. Преди всичко заради много дълбокото проникване в т.нар. руски национален характер, обрисуван в ефектен афористичен стил ( ... |
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |
|
"Тази книга не е официална биография на Иван Костов. Целта, която си поставих при написването на този и следващите томове, които предстои да излязат догодина, бе да се опитам да направя достояние максимален брой факти, събития и решения от неговия живот и дейност като преподавател по идеологическа дисциплина и номенклатура на БКП преди 10 ноември 1989 г. и като политик и участник в управлението след това. Всички документи, приложени като факсимилета в книгата, открих при няколкогодишните си изследвания в различни архиви. Публикувам фактите и документите, свързани с различни периоди от живота и кариерата на Иван ... |
|
Разказаното в тази книга е част от дневника, който една българска медицинска сестра си е водила по време на Първата световна война, докато се грижи за ранените войници. Благодарение на нейните записки, ние имаме възможността да видим войната от другата страна на медала, не тази бляскавата, на геройството и военните победи, а тази на осакатените и болните, които са резултат от всеки военен конфликт. Сестра Евга, с характерната за една жена емоционалност, записва своите размисли върху войната и нещастията, свързани с нея - както на фронта, така и в тила. Всичко това, примесено с нейните лични душевни терзания, ни ... |