В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
Тази книга е писана, край морето. В нея има море от чувства, реалности и спомени, забъркани в невероятни на пръв поглед истории, които обаче май всички сме преживяли. Има и обич. Към всички герои - добри или лоши, почтени или непочтени, слаби или силни. Авторът не съди никого, просто се забавлява да постави различните гледни точки за едно и също събитие - мъжката и женската, понякога диаметрално противоположни и еднакво убедителни. Нали затова животът е цветен, пъстър и предизвикателен начин чисто Женски или чисто мъжки свят би бил много скучен. Тази книга е като морето. На места убива като мидени черупки, вкусът е солен ... |
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
Книгата излиза по повод 95-годишнината от рождението на Яна Язова. Жестоката съдба с немилостиви ръце сякаш е накъсала живота на писателката Яна Язова (1912 - 1974), от който за изследователите остават обгорели фрагменти като от ръкопис, запокитен в огъня. Петър Величков разказва за съдбата ѝ, за нейното убийство, за кражбата на оригиналните ръкописи на романите ѝ Левски, Бенковски, Шипка, Александър Македонски, Соления залив, за намесата лично на Тодор Живков във всичко това. Разглеждайки конкретно отношението на пресата към Яна Язова, авторът проследява перипетиите около завръщането ѝ в ... |
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
„ Атлас на българската литература ” е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 - годината, когато се навършва нейното четвъртхилядолетие. Той представя синхронно библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. Този том на Атласа, обхващащ периода 1969 - 1989 година, е в две части, като всяка обхваща по едно десетилетие. Периодизацията в известен смисъл е условна. Посочените две десетилетия във всяко отношение са плътно свързани с предходния четвърт век и в целостта си обозначават една ... |
|
„ Атлас на българската литература ” е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 – годината, когато се навършва нейното четвъртхилядолетие. Той представя синхронно библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. В настоящия том за първи път са въведени и архивни документи. Амбицията на изданието е да въведе в автентиката на времето без днешен коментар - събитията, фактите, книгите и оценките за тях се самокоментират, озвучавайки времето си. Същевременно „Атласът” представлява своеобразна ... |
|
В тома са събрани ранните белетристични творби на Яна Язова. Така, 32 години след убийството й, оцелялото след грабежа на ръкописите вече е достъпно за читателите. "Ана Дюлгерова" (1936) е впечатляваща фреска на българското политическо блато и на бунта срещу зловонието му на младата героиня. Дебютният роман с пловдивски сюжет на Яна Язова е реквием и на една невъзможна любов "Капитан" (1940) е първият ни роман за наркотрафика, платената любов и крушението на идеалите; той е творба, поразително вписваща се в търсенията на модерния европейския роман "Последният езичник" (1940) е оригинална ... |
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
Mi 4e kvo ot tv@?... Най-смешно-тъжните мемоари, които някога сте чели."Когато се влюбвах, по-лесно ми бе да го изразя с мелодия, отколкото с думи. Повярвайте, че е така, преди да сте прочели тази забавна книга. Всичко в нея е истина, но историите толкова ще ви разсмеят, че има опасност да не гледате сериозно на автора ѝ. Което според него е най-големият плюс в живота - никога да не се взимаш насериозно!""Ще хвърля всяка празна чаша и нека на парчета, на прах да стане в моите нозе. Не търся упреците ваши и мъдрите съвети, любов назаем никога не взех." Развигор Попов ... |
|
Бинка Пеева е известно име в българската журналистика, особено от периода на в. "Репортер 7" - първия частен вестник, на който тя е съсобственик и главен редактор. Новата й книга също е репортерска - тя пише за нещата от битието ни без евфемизми и без недомлъвки. Мнозина я смятат за нахална и безсрамна. Нейното верую в литературата е истината. Погледът й към живота е ироничен и подчертано самоироничен, а опитът й - автентичен, а не изсмукан от маникюра. Затова ще ви разсмее, но също ще ви накара да поразмишлявате. Забавлявайте се! ... |