На кого не му е направило впечатление? От няколко години насам все повече снимки са неостри. Независимо дали в рекламата, във фотожурналистиката или в художествената фотография – едва ли има нещо по-обичано от мекия контур, неостротата на движението или преекспонирането. Ефектите на неостротата обаче не са само мода; по-скоро те имат история, чиито начала възхождат към ХІХ век. Волфганг Улрих описва за пръв път тази история. За него тя става и повод за по-задълбочен размисъл за днешните понятия за изображението. Какъв дух на епохата води до събирането на традиционните форми на неострота в обща естетика? Волфганг Улрих, ... |
|
"Епиграфският паметник още не е намерил полагащото му се място в нашата култура - дори като материална вещ в музеите на него, с малки изключения, обикновено е отредено най-забутаното и невзрачно място. Ако е придружен с някакво изображение, обикновено то привлича вниманието - на надписа се гледа като на нещо странично. За обикновените хора той е предмет, дошъл от далечното, неясно хронологически минало, и за това е облъхан от някаква особена атмосфера, дори може би е заключил в себе си неразгадани тайни, или пък обратното - ненужна вещ, най-много да се употреби като строителен материал. А българските земи като част ... |
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
(9) Щом произнесъл този свой обет, Деций заповядал на ликторите да отидат по най-бързия начин при Тит Манлий и да му известят, че се е обрекъл на боговете в името на войската. А самият той с препасана по обичая на габийците тога скочил на коня в пълно бойно въоръжение и се понесъл в пълен галоп към ядрото на вражеския боен строй пред погледа и на двете войски, (10) много по-величествен, отколкото е присъщо на обикновен човек, изпратен сякаш от небето като изкупителна жертва за всеки божествен гняв, като сила, призвана да отклони гибелта от своите и да я насочи към враговете. (11) Неговата поява предизвикала страх и ужас, ... |
|
Алфред Дюфур е професор във Факултета по право в Университета на Женева. В книгата си той тръгва от първите споменавания на Женева (в писанията на Юлий Цезар), преминава през нейната трудна политическа и религиозна еманципация в средновековието, улеснила провеждането на Протестантската реформа на Калвин и превръщането на града в суверенна протестантска република, за да стигне до проследяването на перипетиите, направили от Женева не просто част от Швейцария, а интернационален икономически, културен и институционален център. ... |