Историята на Рим - книга 7/8

(9) Щом произнесъл този свой обет, Деций заповядал на ликторите да отидат по най-бързия начин при Тит Манлий и да му известят, че се е обрекъл на боговете в името на войската. А самият той с препасана по обичая на габийците тога скочил на коня в пълно бойно въоръжение и се понесъл в пълен галоп към ядрото на вражеския боен строй пред погледа и на двете войски, (10) много по-величествен, отколкото е присъщо на обикновен човек, изпратен сякаш от небето като изкупителна жертва за всеки божествен гняв, като сила, призвана да отклони гибелта от своите и да я насочи към враговете. (11) Неговата поява предизвикала страх и ужас, които отначало объркали първите редици на латините, а по-късно проникнали в цялата войска. (VІІІ,9,9-11)

Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължавала бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35.
Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух благодарение на който се заражда и развива най-могъщата държава през Античността.