"Дори детето ви да не може в началото да разбере защо му е необходимо да има читателски дневник, в който да описва най-важното от книгата, която е прочело, то със сигурност ще го разбере, когато започне учебната година. След дългата ваканция, когато разгърне страницата, на която е писало - ще си припомни неща, които си е мислело, че вече е забравило. Читателският дневник учи детето от начална училищна възраст на засилено внимание към думите и спомага да се увеличи речниковия му запас. Детето създава толкова интересни сентенции, когато от него се изисква да опише нещо. Освен, че му помага за интелектуалното развитие, ... |
|
|
Най-големият проблем на Беатрис Куимби бе сестра ѝ Рамона. Беатрис, или Бийзъс - както всички ѝ викаха, понеже Рамона я нарече така, когато проговори, имаше достатъчно приятелки с по-малки сестри, ала никоя от тях не бе такова чудовище като Рамона. За деветгодишната Бийзъс четиригодишната ѝ сестричка бе истинска напаст. Така я дразнеше, че направо я изкарваше от нерви. Например когато Рамона пиеше лимонада, задължително първо духваше силно в сламката, уж за да види какво ще стане. Ако пък рисуваше на двора, накрая някак винаги сграбчваше съседската котка за гушата. Ето такива дразнещи неща правеше ... |
|
|
Читателският дневник е предназначен за ученици от началния курс. Попълва се по указание на учителя или родителя. Ползването му е максимално опростено - в началото се изписват заглавията от препоръчителния списък, след това има страници за всяко прочетено заглавие с помощни въпроси. Предоставено е място и за илюстрация. Може да се използва както като помагало за извънкласна работа по български език и литература, така и за напълно самостоятелни упражнения по желание на детето или родителя. В читателския дневник има място за попълване на 14 книги. ... |
|
|
Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Всички приятели са се събрали в дома на Ежко, за да посрещнат Коледа. Но някой е изял бисквитките от елхата! А някой друг хърка по цяла нощ! И къде е изчезнала червената шапка на малкото таралежче? Всички са в много лошо настроение. Ще успеят ли приятелите да спасят Коледа? Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата Малкото таралежче от М Кристина Бътлър. ... |
|
|
Препоръчваме този читателски дневник на всички четящи деца. Попълването му е лесно, а с негова помощ прочетеното се систематизира и запомня. Може да се използва за помагало за извънкласна работа по български език и литература, а също и за самостоятелни упражнения. В него е приложен препоръчителен списък от някои от най-добрите заглавия на световната литературна класика за деца. ... |
|
|
Защо Рамона трябваше да играе с Уила Джийн, след като сестра й не бе длъжна? Защото беше по-малка. Ето защо. Рамона беше поразена от цялата тази несправедливост. Само защото бе по-малка, от нея винаги се искаше да прави разни неща, които не желае: да си ляга по-рано, да носи старите дрехи на Бийзъс, грижливо запазени от майка им, да тича и да разнася какво ли не, понеже краката й били млади... А Бийзъс винаги си пишеше домашното! И ето че сега отново трябваше да се оправя сама с Уила Джийн – сякаш цялото й семейство зависеше от нея… Рамона погледна още веднъж към книгата си с приказки, която я чакаше върху стола до ... |
|
|
"– Ама наистина ли ще ти купят колело? – запитаха Робърт и Бийзъс в един глас, щом Скутър се отдалечи. – Естествено, че ще ми купят! – Хенри се опита да звучи, сякаш си вярва. Е, вече задължително трябваше да получи колело. Още сега започваше да събира пари във фонда "Колело". Разбира се, първо трябваше да предвиди плащането на месото за печене, но пък с цялата тази мръвка в хладилника нямаше да се налага да купува консерви за Рибси поне няколко седмици. Със спестените пари би могъл да основе фонда. Той щеше да се сдобие с велосипед!". Из книгата ... |
|
|
Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Ежко се подготвя за Коледа. Подрежда и украсява къщата, но тя никак не изглежда коледно. Добре, че мама Мишорана и мишлетата се отбиват и му помагат. Но щом те си тръгват, таралежчето се сеща, че е забравило да приготви подаръци. Дали ще успее да се справи навреме? Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата Малкото таралежче от М Кристина Бътлър. ... |
|
|
Мисис Куимби погледна към малката си дъщеря за обяснение, а Рамона сякаш изгаряше от нетърпение да сподели. Обикновено Бийзъс бе тази, който разказваше какви ги е вършила през деня Рамона: как сладоледът й е паднал от фунийката на тротоара и тя се е разплакала, след като й е забранила да го вдигне обратно; как, независимо че не е позволено, се е пуснала по пързалката надолу с главата и се е приземила в пясъчника… Но ето че сега беше ред на Рамона! Тя пое дълбоко дъх и се приготви да разкаже своята история. ... |
|
|
"- Хенри? – изкрещя мисис Хъгинс. – Всичко наред ли е? - Да, всичко е идеално – извика Хенри на свой ред. Не можеше да разбере защо майка му винаги си мислеше, че нещо ужасно се е случило с него, при положение че никога нищо такова не ставаше. – Това е просто Рибси. - Рибси? – майка му звучеше вбесена. – Хенри, ще ми кажеш ли, моля, какво става? - Опитвам се – отвърна ѝ Хенри. Рибси започна да вие по-силно. Хора започнаха да се струпват около телефонната кабина, за да видят какво се случва. - Мамо, намерих едно куче. Със сигурност ми се иска да го задържа. Той е добър и аз ще го храня и ще го къпя всеки ден. ... |
|
|
"Рамона се запъти към задната врата, за да не изцапа килима в дневната с кръв. Наложи се да почука, защото беше заключено. Бийзъс ѝ отвори, но напълно пренебрегна течащата кръв. Вместо това се завърна в дневната безмълвно. Рамона докуцука до банята. Може би щеше да накара Бийзъс да ѝ проговори, ако признае, че е била права, че се е наранила, след като не я е послушала. Каза с най-мъченическия си глас: - Бийзъс, паднах лошо. Ела да ми помогнеш. - Не ме интересува, малко отвратително чудовище – отвърна сестра ѝ. – Оправяй се сама. Аз не ти говоря вече. Не е моя вината, че лицето ми е червено и ... |
|
|
"Мистър Хъгинс се умълча за минута, преди да продължи: - Знаеш ли, Хенри, премислих и ето какво ще направим. Ще сключим сделка относно риболова. - Каква сделка? – попита Хенри, чудейки се какво ли има предвид баща му. Надяваше се да не е нещо твърде трудно, защото наистина му се искаше да отиде за риба. - Ако държиш Рибси настрана от неприятности чак до риболова, който ще е някъде около средата на септември, ще те взема с нас – каза мистър Хъгинс. – А това означава никакви оплаквания от съседите! - Разбира се! – възкликна Хенри. – Имаме сделка! Значи това бе всичко, което баща му искаше! Ама че то си беше направо ... |
