"Дори детето ви да не може в началото да разбере защо му е необходимо да има читателски дневник, в който да описва най-важното от книгата, която е прочело, то със сигурност ще го разбере, когато започне учебната година. След дългата ваканция, когато разгърне страницата, на която е писало - ще си припомни неща, които си е мислело, че вече е забравило. Читателският дневник учи детето от начална училищна възраст на засилено внимание към думите и спомага да се увеличи речниковия му запас. Детето създава толкова интересни сентенции, когато от него се изисква да опише нещо. Освен, че му помага за интелектуалното развитие, ... |
|
|
Най-големият проблем на Беатрис Куимби бе сестра ѝ Рамона. Беатрис, или Бийзъс - както всички ѝ викаха, понеже Рамона я нарече така, когато проговори, имаше достатъчно приятелки с по-малки сестри, ала никоя от тях не бе такова чудовище като Рамона. За деветгодишната Бийзъс четиригодишната ѝ сестричка бе истинска напаст. Така я дразнеше, че направо я изкарваше от нерви. Например когато Рамона пиеше лимонада, задължително първо духваше силно в сламката, уж за да види какво ще стане. Ако пък рисуваше на двора, накрая някак винаги сграбчваше съседската котка за гушата. Ето такива дразнещи неща правеше ... |
|
|
Защо Рамона трябваше да играе с Уила Джийн, след като сестра й не бе длъжна? Защото беше по-малка. Ето защо. Рамона беше поразена от цялата тази несправедливост. Само защото бе по-малка, от нея винаги се искаше да прави разни неща, които не желае: да си ляга по-рано, да носи старите дрехи на Бийзъс, грижливо запазени от майка им, да тича и да разнася какво ли не, понеже краката й били млади... А Бийзъс винаги си пишеше домашното! И ето че сега отново трябваше да се оправя сама с Уила Джийн – сякаш цялото й семейство зависеше от нея… Рамона погледна още веднъж към книгата си с приказки, която я чакаше върху стола до ... |
|
|
"– Ама наистина ли ще ти купят колело? – запитаха Робърт и Бийзъс в един глас, щом Скутър се отдалечи. – Естествено, че ще ми купят! – Хенри се опита да звучи, сякаш си вярва. Е, вече задължително трябваше да получи колело. Още сега започваше да събира пари във фонда "Колело". Разбира се, първо трябваше да предвиди плащането на месото за печене, но пък с цялата тази мръвка в хладилника нямаше да се налага да купува консерви за Рибси поне няколко седмици. Със спестените пари би могъл да основе фонда. Той щеше да се сдобие с велосипед!". Из книгата ... |
|
|
Мисис Куимби погледна към малката си дъщеря за обяснение, а Рамона сякаш изгаряше от нетърпение да сподели. Обикновено Бийзъс бе тази, който разказваше какви ги е вършила през деня Рамона: как сладоледът й е паднал от фунийката на тротоара и тя се е разплакала, след като й е забранила да го вдигне обратно; как, независимо че не е позволено, се е пуснала по пързалката надолу с главата и се е приземила в пясъчника… Но ето че сега беше ред на Рамона! Тя пое дълбоко дъх и се приготви да разкаже своята история. ... |
|
|
Запознайте се с: Господин и госпожа Тъпашки, жаби в леглото, очни ябълки в чашите, червеи в спагетите... Роалд Дал мразел брадите. Никога не си е пускал брада и не можел да разбере защо на някого ще му се прииска да скрие лицето си по този начин. Стигнал до заключението, че хората си пускат бради, за да прикрият някоя неприятна страна на личността си. Роалд Дал намирал брадите за отблъскващи и мръсни и смятал, че по тях винаги има залепнала храна. Господин Тъпашки е един от най-отвратителните и смрадливи персонажи във всички истории на Роалд Дал - и какво има той на лицето си? Четинеста, стърчаща брада, естествено! ... |
|
|
Искате ли да научите как лисицата надхитрила гладния тигър, как малката мравка успяла с находчивост да се сдобие с храна за зимата, кой бил нечуваният звяр в плевнята на страхливия селянин, как Ежко и къртът садили пшеница и още много забавни и поучителни приказки, разказани от великолепния писател Ран Босилек, тогава не се бавете и тази книжка разгърнете. Книгата е част от поредицата Златно перо на издателство Хермес. ... |
|
|
В книгата е представен незабравимият герой на Ран Босилек Патиланчо. Чрез неговите изпълнени със заразителен хумор писма до Смехурко писателят рисува неповторимия детски свят, в който забавните игри и смехът често са последвани от сълзи, а лудориите на малките палавници водят до наказания от страна на възрастните. Веселите приключения на любопитните, находчиви и жизнерадостни патиланци неизбежно са свързани с тяхната строга, но любяща баба Цоцолана. ... |
|
|
"Мистър Хъгинс се умълча за минута, преди да продължи: - Знаеш ли, Хенри, премислих и ето какво ще направим. Ще сключим сделка относно риболова. - Каква сделка? – попита Хенри, чудейки се какво ли има предвид баща му. Надяваше се да не е нещо твърде трудно, защото наистина му се искаше да отиде за риба. - Ако държиш Рибси настрана от неприятности чак до риболова, който ще е някъде около средата на септември, ще те взема с нас – каза мистър Хъгинс. – А това означава никакви оплаквания от съседите! - Разбира се! – възкликна Хенри. – Имаме сделка! Значи това бе всичко, което баща му искаше! Ама че то си беше направо ... |
|
|
"Рамона се запъти към задната врата, за да не изцапа килима в дневната с кръв. Наложи се да почука, защото беше заключено. Бийзъс ѝ отвори, но напълно пренебрегна течащата кръв. Вместо това се завърна в дневната безмълвно. Рамона докуцука до банята. Може би щеше да накара Бийзъс да ѝ проговори, ако признае, че е била права, че се е наранила, след като не я е послушала. Каза с най-мъченическия си глас: - Бийзъс, паднах лошо. Ела да ми помогнеш. - Не ме интересува, малко отвратително чудовище – отвърна сестра ѝ. – Оправяй се сама. Аз не ти говоря вече. Не е моя вината, че лицето ми е червено и ... |
|
|
"- Хенри? – изкрещя мисис Хъгинс. – Всичко наред ли е? - Да, всичко е идеално – извика Хенри на свой ред. Не можеше да разбере защо майка му винаги си мислеше, че нещо ужасно се е случило с него, при положение че никога нищо такова не ставаше. – Това е просто Рибси. - Рибси? – майка му звучеше вбесена. – Хенри, ще ми кажеш ли, моля, какво става? - Опитвам се – отвърна ѝ Хенри. Рибси започна да вие по-силно. Хора започнаха да се струпват около телефонната кабина, за да видят какво се случва. - Мамо, намерих едно куче. Със сигурност ми се иска да го задържа. Той е добър и аз ще го храня и ще го къпя всеки ден. ... |
|
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
