Къде са корените на силата, просперитета и бедността? ... Блестяща и увлекателна, книгата Защо нациите се провалят отговаря на вековен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Казано с една дума: не. Нито един от тези фактори не е определящ или съдбоносен. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън убедително показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата на такъв) стоят създадените от човека политически и икономически институции. Базирайки се на петнадесет години задълбочени изследвания, Аджемоглу ... |
|
Китай е най-бързо развиващата се икономика в света и определено е държава, която заслужава по-специално внимание. Интересен и неоспорим факт е, че начинът на развитие и управление на тази страна е напълно различен от този на европейските държави. Тези методи могат да се сторят алогични, но те са продиктувани от древни традиции, вярвания и възприемане на света от китайците. "Кратка история на Китай" разполага с 24 карти, три вложки със снимков материал и индекс, който улеснява търсенето на конкретни личности и понятия в книгата. Книгата обхваща историята на Китай от праисторическите находки и сведения за ... |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... През 1991 г. Съветската империя е ликвидирана заедно с комунистическата система от собствения си лидер Борис Елцин, който вярва, че плаща цената за модернизацията на страната, и очаква Европа да я приеме с отворени обятия. Какво остава от тази илюзия двайсет години по-късно? Елен Карер д'Анкос показва всички недоразумения, подозрения, изпитания на сила, пропуснати възможности между руските власти и Запада, пред който Путин възстановява външната мощ, а за руснаците - ... |
|
Изследването е анализ на трансформациите на българската национална идентичност през последното десетилетие на ХХ в. и взаимозависимостите Ј с етническата и културната идентичност. Националната идентичност в резултат на структурни и функционални промени на националната държава преконфигурира компонентите си по посока на преход към културна идентичност. Българското общество през последното десетилетие инстинктивно се ориентира към засилване на културния слой от своя образ за самото себе си, към уплътняване на културния фрагмент от идентичността си, което е свързано със стабилизирането на българския етнически модел. ... |
|
ХХ в. е векът на войните. Световни войни, войни за колонизация, конвенционални войни, преврати, революции, конфликти с различна интензивност..., формите на войната станаха многобройни. Появата на ядреното оръжие предизвика важен поврат в областта на стратегията и доведе до преосмисляне на войната през втората половина на века. Въпреки това светът днес поставя един нов въпрос: "Навлязохме ли вече в "постядрена" ера?". Книгата предлага изследване на различните форми на конфликти през годините, както и на прогреса на въоръженията и еволюцията на стратегическата мисъл. Тя е размисъл за многобройните усилия ... |
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
Международните отношения през XIX век ... Как мислим за международните отношения в предишни векове? Като за конкретни и статични събития, процеси и подходи или като за "наследство", което е пренесено в съвременността. В монографията "Дипломация и политика в международните системи "Метерних" и "Реалполитик" - Международните отношения през XIX век" определено се разглежда като "наследство", което гради традиции. То съдържа "баланса на силите", националната държава като субект в международните отношения и възприемането на конкретна международна среда като система - & ... |
|
Древната история не е завинаги затворена страница от миналото. Нито абстрактно понятие, което няма място в съвременния живот. Без културата на древните цивилизации нашият свят щеше да е немислим. Уникалните постижения на хората, живели преди хиляди години, слагат началото на прогреса на човечеството. На древните цивилизации дължим много важни открития в материалната и в духовната сфера. И до днес черпим от този невероятно богат извор на познания, стремим се да вникнем в мъдростта на далечните ни предци, да узнаем причините за техните успехи и прозрения, за грешките и за заблужденията им, да осмислим мотивите и за ... |
|
Още в детството сме слушали за богове, герои и героини като Зевс, Херакъл, Ариадна и Персефона, за любовта и за приключенията им. Ала едва след прочитането на "Митове от цял свят" добиваме пълна представа за особеностите на културата, материалната и духовната изтънченост, стремленията, силата и слабостта на отделните народи. Много от митовете ни учат на морал и човешко достойнство, на лоялност, смелост и ентусиазъм, когато сме изправени пред наглед непреодолими трудности. "Митове от цял свят" предлага на читателя истинска съкровищница от предания, които са били преразказвани в продължение на ... |
|
Турция се връща на Балканите ... Преди всичко неоосманизмът е повече от идеология. Той е философия на историята, цивилизационна парадигма и светоглед, свойствен на по-голямата част от съвременната турска нация, и особено на нейния интелектуален елит. Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички действителни и привидни идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк. ... |
|
Ликург създал не писания и думи, а реализирал едно неподражаемо държавно устройство на дело. И така на тези, които настояват, че често обсъжданото мъдро устройство е неосъществимо, дал пример с една цяла държава, обичаща мъдростта, и съвсем логично надминал по слава всички гърци, занимавали се някога с устройване на държави. Поради същата причина и Аристотел е на мнение, че Ликург е получил в Спарта по-малки почести, отколкото заслужавал да получи, макар да бил удостоен с най-големите, защото той имал храм и му се принасяли жертви всяка година като на бог. Говори се още, че когато тленните му останки били донесени в ... |
|
"Многобройни са фалшификациите и укритите истини за много важни събития от нашето минало. Нашата политическа и дипломатическа история бе осакатена и нагласена да обслужва теснопартийни и чужди интереси. Неизвестни за народа ни, даже и за някои учени, бяха и са редица договори, определили националните ни граници и развитието на българската държава. Не се знаеха и не се публикуваха договорите, по силата на които България е била окупирана за неопределено време, както и договорите, по силата на които са били изплатени огромни издръжки за окупационните войски. Неизвестни за широката публика са и днес клаузите на ... |