Неиздаван ръкопис - книга 1: Строителите на съвременна България

Неиздаван ръкопис Симеон Радев Времетраене: 1:57 мин. Книги от Симеон Радев Времетраене: 1:07 мин. Марката Ти Дейвид Ройстън-Лий, Силвана Стори Времетраене: 0:59 мин. Кубинската наследница Сорая Лейн Времетраене: 0:59 мин. Октоподеният случай на детектива Филип Сотир Гелев, Пенко Гелев Времетраене: 1:02 мин. Пред камерите Беа Фицджералд Времетраене: 0:54 мин. Синята птица Морис Метерлинк Времетраене: 0:59 мин. Космична нумерология за лечение на духа и тялото Майкъл Брил Времетраене: 1:02 мин. България в Първата световна война 1914 - 1918 Проф. д.и.н. Людмил Спасов, д-р Александър Въчков Времетраене: 1:09 мин. Да опознаем природата Илария Барсоти Времетраене: 1:14 мин. Затворникът Фрида Макфадън Времетраене: 1:15 мин. Вторият ренесанс Джоана Атанасова Времетраене: 1:20 мин.

Съдържа "Произходът на съвременна България" и "Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 - 1887)". Повече от век от излизането на "Строителите на съвременна България" и половин век след смъртта на Симеон Радев той продължава да ни изненадва. Оказа се, че неговият архив крие невероятни съкровища за българската история, култура и духовност. За пореден път читателите ще се докоснат до един от поредните шедьоври, пръкнал се от непознатите му ръкописи. Това, което почитателите на този най-виден след Иван Вазов и непосредствен продължител на Захарий Стоянов, български писател, историк и мемоарист е една истинска сензация, останала скрита сред прашните папки на Симеон-Радевия архивен трезор. Върху ръкописа на двете си книги, оформили този самостоятелен том на "Строителите" полуслепият им вече автор работи до самата си смърт. С тях той определено завършва тази неповторима летопис на неговата Съвременна България.

Първата книга "Произходът на съвременна България" представлява едно въведение или по-точно казано, по думите на самия Симеон Радев, "увод" към "Строителите". Целта му е да покаже приемствеността на личности и на идеи от времето на Българското възраждане в следващия следосвобожденчески период. С майсторското перо на Симеон Радев пред нас израстват по един невероятен и неповторим начин пълнокръвните и автентични образи на титаните на нашата национална революция Васил Левски, Георги С. Раковски, Любен Каравелов и Христо Ботев. С тази книга Симеон Радев за пореден път ни изненадва като ювелирен и оригинален разказвач, а и преди всичко като задълбочен биограф и познавач на живота и делото на Апостола на Българската свобода Васил Левски.

Втората книга "Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 - 1887 г.)", представлява също завършено изследване върху този все още недостатъчно осветлен период от нашата история. Това, което тук прави впечатление е, че изследването е изградено главно на основата на недостъпни и непознати за българските изследователи чуждестранни документи. Ако в първата книга главни герои са водачите на българската национална революция, то в тази втора книга са съзиздателите, строителите на българската държавност на възроденото българско Отечество. Това е великата тройка на българския политически либерализъм - Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Драган Цанков, намиращи се в една от най-екстремните ситуации в нашата история, като в следващия момент техните амбиции и идеи ще ги разделят и противопоставят завинаги.

Ако често се питаме къде е мястото на страната ни в световната политика и дипломация, то разказът на Симеон Радев дава отговор, в който показва уменията и възможностите си на дипломат от кариерата и на блестящ историк на българската дипломация, на фона на международната дипломация и то в един момент когато българският въпрос е централен международен въпрос за Великите сили по време на руско-българската криза. България е мястото където се срещат и сблъскват интересите на Русия, Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция, Италия и Турция при избора на нов български княз след Съединението, победата в Сръбско-българската война и абдикацията на княз Александър I Батенберг. На този фон прави впечатление масираният руски натиск както върху младото княжество, така и над останалите играчи в тази сериозна дипломатическа игра.

По подобие на любимия на Симеон Радев Марсел Пруст с неговите "По следите на изгубеното време", което този загадъчен френски писател пише и дописва цял живот най-сладкодумният български разказвач с неподражаемия си стил пише книгата на своя живот до самата си смърт. Томът който държите в ръцете си най-после слага края на мистерията около една от най-българските книги и е същевременно венец в неговото творчество.

Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на "Строителите на съвременна България" - едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.

Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.

Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей "Галатасарай" в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.

Скайпринт 04 ЕООД
София, 1528
Искърско шосе № 19, ет. 2
skyprintbooks@abv.bg

Едно необходимо встъпление
Как мислих и написах "Строителите на съвременна България"
Произходът на съвременна България"

• Увод
• Георги С. Раковски, българският централен таен комитет и добродетелната дружина
• Първите стъпки на В. Левски
• Любен Каравелов в Москва и Белград
• Кравелов, Левски и основаването на революционния комитет
• Приложения
• Левски и революционното движение в България
• Статии на Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Светослав Миларов, и Петко Р. Славейков
• №1 Георги С. Раковски, преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите (1861) (с предисловие от З. Стоянов)
• №2 Три проекта на статия на Г. С. Раковски, Белград, 1863г.
• №3 Л. Каравелов, какво ни трябва?
• №4 Л. Каравелов, "Обявление"
• №5 Л. Каравелов, редакционна статия
• №6 Хр. Ботев, редакционна статия
• №7 Хр. Ботев, редакционна статия
• №8 Хр. Ботев, редакционна статия
• №9 Васил Левски, дописка до в. "Свобода"
• №10 Васил Левски, дописка до в. "Свобода"
• №11 Васил Левски, дописка до в. "Свобода"
• №12 Л. Каравелов, брошурата "Български глас" (от БРЦК) Женева, 1870г.
• №13 Светослав Миларов и Петко Р. Славейков, две касти и власти или днешната наша екзархия и що ни обещава тя
• Документи на тайния български централен комитет
• №1 Церемониала и текста на клетвата полагана при въвеждането нови членове в тайний съзаклет комитет
• №2 Оригиналний акт за свещена коалиция между румънците и българите
• №3 Основно законоположение на народните тайни комитети
• №4 Писмо до Кънчо Кесариев
• №5 Мемоар, отправен на негово императорско величество султана от тайний централен български комитет
• №6 Прокламацията към българский народ от привременното правителство в Блакана
• №7 Адрес даден на Хаджи Димитра за изпращане от Балкана на посланиците в Цариград за Великите сили
• №8 Мемоар към султана
• №9 Прокламация от привременното българско правителство в Балкана
• Документи на добродетелната дружина
• №1 Програма за политическите отношения между българи и сърби, или за тяхното сърдечно споразумение
• №2 Писмо от Илия Гарашанин до сръбския представител в Букурещ Магазинович
• №3 Протокол
• №4 Доклад на Найден Геров до граф Николай Павлович Игнатиев
• №5 Пълномощно писмо на Михаил Колони и Георги Шопов
• №6 Писмо от Илия Гарашанин до добродетелната дружина
• Заклеването на Васил Левски
• №1 Писмена клетва на Васил Левски пред българския революционен централен комитет
• №2 Народна клетва, полагана от комитетските дейци

Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 - 1887г.)

• Каравелов и контрапревратът според австрийските тайни архиви
• Разривът между Стамболов и Каравелов
• Залязването на Каравелов
• Преговорите с Цанков в Цариград
• Първите постъпки на Турция за разрешаването на българската криза
• Повикването на Цанкова в Цариград
• Разположението на Силите при пристигането на Цанкова в Цариград
• Преговорите с Цанков в Цариград

Руско-германските преговори по българската криза
Агитацията за преизбиране на Княз Александра
Идеята за единствен регент в България