"Не се доверявай на никого. Не споделяй с никого. Доносниците са навсякъде." Румъния, 1989 г. Седемнайсетгодишният Кристиан Флореску намира начини да избяга от ограниченията зад Желязната завеса - със своя дядо слушат тайно забранени радиостанции като "Свободна Европа" и "Гласът на Америка", разказват си опасни политически вицове, а самият той мечтае да стане писател и да учи философия в университета. Но момчето, като повечето румънци, не може свободно да следва мечтите си. Хванато е заедно с милиони свои сънародници в капана на бруталната диктатура на всемогъщия комунистически вожд Николае ... |
|
|
"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |
|
|
През лятото на 1942 г. Ан заминава за Бора Бора, за да служи като медицинска сестра в американската военна база на острова. Макар наскоро да се е сгодила за заможен банкер и бъдещето ѝ да изглежда подсигурено, тя иска да изпълни своя дълг и да открие себе си. По време на танцова забава Ан се запознава с войника Уестри, който я защитава от нахални обожатели. Двамата намират изоставено бунгало на плажа, сгушено между екзотичните яркожълти цветове на хибискуса. Местните вярват, че над него тегне проклятие и престъпилите прага му са обречени на вечно страдание. Ан и Уестри обаче се захващат с възстановяването му и ... |
|
|
"Шукшин и най-ярките му герои, като въплъщение на самия него, не просто живеят, а горят, измъчвайки себе си и другите заради несъвършенството на света и неуловимостта на истината. Неговият "обикновен" руски човек е пределно откровен, разголен до крайност, поставя си вечните въпроси и не се задоволява с красиви фрази и мъгляви обяснения." Едуард Биров "Макар и кратък, животът на Шукшин е забележителен - той е една от легендите на Русия. Успехът му като писател, актьор и режисьор, особено с прочулия се филм Калина алена, е феноменален." Катлин Парте "Калина алена е книга показателна в ... |
|
|
"Кой има право да пише спомени? Всеки има право, защото никой не е длъжен да ги чете." Александър Херцен "Да пишеш свои мемоари е увлекателно и приятно. Предмет неизтощим. Но трудно. Да не лъжеш - може, но да бъдеш искрен е физически невъзможно." Александър С. Пушкин "Всички що годе интересни мемоари са били написани само от нескромни хора". Е. Гонкур "Онова, което придава на историята фалшиви цветове, са мемоарите." Ж. Бенвил ... |
|
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
|
За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят. Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с ... |
|
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
|
|
"На двайсет съм по-стар от мнозина, които вече са покойници..." Томас Сътпен е гладен за земя, богатство и престиж. Пристига в Джеферсън, щата Мисисипи, с един архитект, няколко роби и неистовата амбиция да стане родоначалник на династия. Следва плана си стъпка по стъпка, но го застига проклятието на миналото му. Ще изкупят ли децата му неговата вина? Възходът и падението на Сътпенови са огледало на Американския юг. Историята на рода се разстила чрез разказа на Куентин Компсън, сглобен от чужди монолози, градски клюки и прочетени писма за едно убийство и неосъществена сватба, разиграли се преди десетилетия и ... |
|
|
И други мрачни истории."Нещо зло дебне в мрака..." Из книгата В този сборник ще се срещнете с четири бележити и смразяващи кръвта разказа: "Легендата за Слийпи Холоу" и "Дяволът и Том Уокър" на Уошингтън Ървинг; "Ужас" на Джон Беруик Харууд; "Вампирът" на Джон Уилям Полидори. Надникнете зад завесата на здрача и разберете защо това, от което трябва да се страхуваме най-много, сме ние самите. ... |
|
|
По действителен случай. Събитията и героите в тази книга са действителни. Тя е история за лицето на един обществен строй, както и за хората, въвлечени в него, за човешките въжделения и копнежа за свобода. Месец след нахлуването на войските на Варшавския пакт в Чехословакия през 1968 г., за да сложат край на Пражката пролет и започналите демократични промени в обществото, трима български студенти - Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев - написват и разпространяват позиви срещу участието на българската армия с текст: "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!". След оперативна разработка на ... |
|
|
"Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим." Георги Господинов Йоанна Елми (1995) пише публицистика и проза. Част е от екипа на независимата медия "Тоест", работи и с Асоциацията на европейските журналисти - България, нейни ... |
