Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |
|
|
"Отец Павел, доктор по богословие във ВТУ Св. св. Кирил и Методий и свещеник в с. Присово, е посегнал отговорно към началното битие на Божието слово, за да проследи пътя му от киригма (изговорено тържествено) до графи (изписано на папирус и пергамент) и по този начин да го приближи и направи свое за съвременниците си, за които именно литературата е основополагащото четиво. Неговото богобоязливо одързостяване е дало добър плод и по него ще разпознаете и градинаря, когато го опитате." Проф. д.ф.н. Анчо Калоянов "Темата за появата на текстовете на св. Евангелие в недрата на преданието на Църквата има вечни ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
|
Съставител: Огняна Иванова. ... Легендарният Настрадин Ходжа е живял през XIII век. Роден е в Турция или според други в провинция на Персия. Неговите истории са част от фолклорната традиция не само на турци и перси, а и на азери, кюрди, бенгалци, гуджаратци, пакистанци, казахи, таджики, тюркмени, башкирци, узбеки, уйгури, кримски татари, босненци, румънци, македонци, гърци, албанци, арменци, сефаради, сърби и българи. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Ex Constitutione на УИ Св. Климент Охридски и се издава под общата редакция на проф. д-р Георги Близнашки. ... |
|
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "За душата". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, етически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. Вторият том съдържа естественонаучните и натурфилософски трактати на Аристотел. Той се състои от четири части. Предлаганата ... |
|
|
Изданието бележи началото на последователен цялостен превод на български език на "Нравствени съчинения". Започва се със "Забележителни дела и думи", защото самият Плутарх ги e създал като съществено допълнение към "Успоредни животописи". Авторът е работил със съзнанието, че словата на изтъкнатите личности са събрани "като примери и зародиши на животоописанията им". Тъй като дават възможност да се абстрахираме от намесата на съдбата, "изказванията и изявленията, които съпътстват делата, страданията и успехите, позволяват да наблюдаваме ясно духовния облик на всеки". Така, ... |
|
|
Книгата е в джобен формат с размери 11 x 19 cm. ... "В някои от днешните философски анализи всъщност се отговаря, че робството и щастието не са необходимо противоположни, че подчиненият може да се чувства щастлив, както и че свободният може да е нещастен. Явно за Ла Боеси това е немислимо, това не е живот или поне е живот под въпрос. Точно тук, в голямото разминаване през времето между Етиен дьо Ла Боеси и модерните философи виждаме колко е "несвоевременна" неговата Реч за доброволното робство. "Несвоевременна" в смисъла, придаден от Ницше: "в разрив със своето време", но обърнато към ... |
|
|
Книгата е илюстрирана от Милена Вълнарова. ... 360 години след създаването на "Левиатан", книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото тя вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл. Томас Хобс (1588-1679) живее през едни от най-бурните години на Англия - ... |
|
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
|
|
Курс лекции, проведени в Колеж дьо Франс 1982 - 1983. ... Лекциите са въведение в изследването на понятието parresia. Фуко оригинално чете образци от античното наследство, но в регистъра на смелостта да се говори истината, и то с поемане на риск, който може да стигне до риска за собствения живот. Това се оказва забравеното етическо основание на демокрацията, постепенно преобразувало се в обръщане към душата на владетеля и набелязало пътищата на духовното наставляване. През кристално разпоредените отношения между философия, политика, реторика, истина, демокрация, общ интерес Фуко предлага една нова модалност за правене ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
