Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
През XXI век наблюдаваме нови явления в полето на масовата психика и колективното поведение. Точно такъв е случаят с обекта на изследването на доайена на българската социална психология проф. Дончо Градев - т.нар. "щастливи тълпи". То ни предлага не само терминологична иновация и нетрадиционна гледна точка, но и систематична диагностика и задълбочено теоретично обяснение на едно съвременно превъплъщение на феномените на тълпата, много по-масово, по-трудно разпознаваемо и в известен смисъл по-опасно от разгневената улична маса. ... |
|
|
Опитите за обективиране на субективни явления е стремеж, съпътстващ човечеството през целия му жизнен път, без значение от цената. А тя често е загуба на усещането за близост с Другия, който става чужд, когато направим опит да го поместим в понятие, в категория, да го дефинираме или групираме по сходен белег. Настоящото изследване представя наративната етика като парадигма, чието имплементиране в клинични подходи и методи за лечение на депресивни състояния предполага развитието на разбиране за човешките същества като нуждаещи се от смисъл, цел и усещане за вътрешна ценност. Подобно разбиране изисква чувствителност към ... |
|
|
Тази книга е изследване на естествения и изкуствения интелект (AI). Какво е естествен интелект, какви са изчислителните теории за интелекта, какви са ограниченията на изкуствения интелект и опасностите от смесване на виртуални фикции и реалност? Естествената интелигентност се корени в самата същност на живота с менталните му форми и затова тя не може да се симулира вън от него. Границите на AI са граници на изчислението. Всяка жива форма е специфично интелигентна в структури, функции, ментални форми и поведения. Жизненият процес е самоцелен: той е насочен към запазването си чрез работа срещу ентропията. Формите на AI са ... |
|
|
Съставител: Антоанета Дончева. ... "Fallor ergo sum, формулата-заглавие, е предложение на професор Каприев. През целия си живот той настоява, че възможността да се заблуждава и греши, при което да се учи от своите несполуки, е привилегия на човешкия разум, правеща го именно човешки. Този жизнен принцип му позволява да не се взема никога докрай насериозно и го държи креативно буден. Многовалентността на проф. Каприев обяснява структурата на сегашния сборник. Първите три секции съдържат анализи с висок коефициент на научна евристичност, същински приносни в съответното им изследователско поле. Убедена съм, че тяхното ... |
|
|
Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
|
Естетиката днес. Неестетически инфилтрати в изкуството от Валентин Ангелов на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |
|
|
С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
Съставител: Иван Дулов. ... Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка ... |
|
|
Диалози върху съзнанието, реалността, интелекта, вярата, времето, изкуствения интелект, безсмъртието и човека. Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и много други са постигнали първите си значителни успехи като натурфилософи, занимаващи се с природните явления подобно на техните гръцки и ислямски предци, но сега вече са били въоръжени с мощна нова методология, според която чрез преки експерименти и анализ на данните е станало възможно да се опишат с математическа точност най-разнообразни земни и небесни явления. Грандиозният им успех е променил начина, по който ние разбираме Космоса и нашето място в него, създавайки като ... |
