Книжката е с разгъващи се страници и вградени миникнижки. ... Всеки ден ползваме множество уреди, захранвани от електричество. Но откъде идва то? Семейният ви автомобил е купен с парите, спечелени от вашите родители. Но как са направени самите пари? А автомобилът? Вероятно имате компютър, на който сърфирате в интернет и играете компютърни игри. Но какво е интернет и откъде идва информацията, която се появява на вашия екран? Кой и как създава компютърните игри? ... |
|
В книгата Историята на доктор Дулитъл започват невероятните приключения на английския доктор Джон Дулитъл от малкия невзрачен град Пъдълби - край-Блатото, който благодарения на своя папагал Полинезия научава животинския език и започва да прибира у дома си различни животни, за да се грижи за тях и да ги лекува. Славата му се разнася и животни от всички краища на страната прииждат за помощ. Истинското приключение започва, когато през една студена зимна нощ в дома на доктора долита лястовичка и го моли да помогне на болните маймуни в Африка. Но... за беда претърпява корабокрушение и заедно със своя животински екипаж ... |
|
Това са кратки, забавни приказки, които мъж на име Бианки от град Варезе разказвал на своето момиченце. Господин Бианки бил търговски пътник и шест дни в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа господин Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Книгата е част от поредицата Детска класика на ... |
|
"В едно малко градче, при една висока планина, при една голяма река имаше едно хлапе. Но то не приличаше на другите деца от градчето. То беше малко по-друго. Първо, то никога не вчесваше косата си и затова тя стоеше на главата му чорлава на челото и смачкана отстрани, прилична на изгоряла от слънцето трева, през която е минала цяла черда телци. Върху нея никога не бе поставяна шапка, защото това дете, което другарите му, кой знае защо, наричаха Ян Бибиян. Не можеше да търпи никаква шапка на главата си, а и никаква шапка не можеше търпеливо да стои на една такава глава. Колкото пъти и да попаднеше някаква шапка върху ... |