Специално съкратено издание за ученици. ... Специално издание на класическото произведение на Бранислав Нушич за бърз прочит, в тон с ритъма ни на живот днес. Целта му е Автобиография да не стряска с обема си младите читатели, които го изучават в училище, и да им помогне да се запознаят адекватно с него и да му се насладят. А в една по-зряла възраст могат да посегнат към пълния му обем. Както сам казва Нушич - ако книгата му е прекалено дебела, тогава би заприличала на енциклопедия - онзи вид книги, които предлагат всички видове знания по такъв начин, че да не можеш да научиш нищо от тях. Автобиография е историята за ... |
|
Разказана за деца. ... Тази книга е първи опит в нашата книжнина да се представи българската традиционна митология за деца. Тя е написана с дълбоко вълнение и синовна признателност към поетичното дарование на народа да разказва. Книгата разкрива онзи далечен и загадъчен свят от фантастични образи, който пленява, щом се докоснеш до него. Тя възвръща вечната младост на българската традиционна култура, буди усета за красиво и добро. Странните митологични образи – самовили и змейове, демони и орисници, съживени камъни и дървета, говорещи птици и животни, Крали Марко и хайдутка девойка, отдавнашни български воеводи и царе – ... |
|
Една от най-известните български поетеси е написала увлекателна книжка за деца. В нея дакелът Джери разказва в писма до живеещия в столицата Мишо своите преживявания на село. Джери е малък дакел, който във времето между писмата трябва да свиква с много неща от селския живот, а също и да преодолява обичайните проблеми, които порастването поставя пред всяко живо същество. По такъв начин малкият читател може да научи за сблъскването на Джери с болестта и ревността, с любовта и смъртта. Но независимо от разнородните впечатления, които животът изсипва пред малкото куче, то си остава весело и емоционално същество, изпълнено с ... |
|
Съставител: Силва Налбантян - Хачерян. ... "В ръцете си държим книга, дълго липсвала на българския книжен пазар. Отваряме страниците и от тях оживяват магьосникът Охай, омайната птица Азаран Бюлбюл, добрата девойка Лусиг, храбрецът Бадикан и великанът Хан-Боху, Дижико, който убивал седем с един замах, умни сиромаси и глупави богаташи, смели герои и подли властници... Пред очите ни минават хора и животни, безименни или с екзотични имена, от един непознат свят, от приказния свят на арменския народ. С част от потомците на този смел и горд народ имаме радостта да делим днес една земя, а книгата Арменски народни приказки ... |
|
В тази книга от поредицата "Български народни приказки" ще срещнете отново любимите си герои Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Баба Меца, Ежко Бежко, Косе Босе, но този път предимно в непознати за вас приказки, и ще научите за други техни подвизи и патила. Нещо повече, авторката е включила в сборника си и истории с по-рядко срещани в детската литература животни - невестулката, щуреца, мравката, врабчето... А какво са животните без гората и полята - техния дом и родина, без дърветата, тревите и цветята - тяхната стряха и постеля. Затова Лозинка Йорданова е пресъздала и стародавни приказки за дъба и габъра, за трънката и ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Живял някога страшният цар Перизан. Решил да си вземе за жена най-хубавата девойка на земята и заповядал на своите велможи да я издирят. Всички тайно проклинали жестокия цар, но никой не смеел да му се опълчи. Една утрин пред палата се явила врачката Абияра, която подарила на царя чудно огледало. С него можел да вижда хубавиците от цял свят. Зърнал Перизан девойката от царството на вечната пролет - Омайна, и мигом се влюбил. От "Чудното огледало" малките читатели ще научат какво се случило с красивата принцеса и сестра ѝ ... |
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен. "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Представи си, че си се изгубил в необятната африканска пустиня. И че изведнъж пред теб се появява момченце със златни коси, което настоява да му нарисуваш овца. Това е малкият принц, който идва от далечна планета с размерите на къща. Той задава много въпроси и се опитва да разбере странния свят на възрастните. Заедно ще се впуснете в необикновено приключение, за да научите тайната на живота, че "най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите!". "Малкият принц" е една от вечните книги, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Детско-юношеска класика" на издателство "Хермес". ... Джон Дулитъл не само обичал животните, но и бил единственият лекар, който знаел техния език. Ето защо при него се стичали болни животни отвсякъде. В една мразовита зимна вечер в дома му долетяла лястовичка да търси помощ за болните маймуни в Африка. Добрият доктор заедно с приятелите си маймунката Чи-Чи, папагалката Полинезия, кучето Джип, прасенцето Гъб-Гъб, бухалът Ту-Ту и патицата Даб-Даб се качил на кораб и отплавал за южния континент, без да знае какво го очаква там. ... |
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
В българските народни приказки са търсили вдъхновение най-големите ни писатели. Към тях са посягали, за да ги предадат на поколенията, автори като Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Николай Райнов. В духа на тази традиция известната наша фолклористка Лозинка Йорданова е събрала и пресъздала в серия книги не само най-популярните, а най-вече неизвестни и не по-малко прекрасни народни творения, съхранени в старите сборници на вековете. ... |