Хроника от 5500 г. пр. Хр. до 642 г.

"Драги читателю,

Според Историята на патриарсите на Александрийската коптска църква, Йоан от Никиу, авторът на тази книга, живее по времето на патриарсите Йоан III Семнудски (680–689 г.), Исаак Александрийски (686–689 г.) и Симеон I Александрийски (699–700 г.). Първоначално той е епископа на град Никиу, долен Египет, в делтата на река Нил. През 696 г, е назначен за главен управник на манастирите в Горен Египет, вероятно на преклонна възраст.

Оригиналът на тази книга е написан на коптски, т.е. египетски. Запазен е обаче превод на етиопски от 1572–1573 г. от „дякон Гавраил Египтянинът, син на мъченика Йоан Колобос1, по заповед на Атанасий главнокомандващ на етиопската армия, и по заповед на кралица Марджам Сена“. Етиопският текст заедно с френски превод на тази книга е издаден през 1883 г.: от Hermann Zotenberg: Chronique de Jean, évêque de Nikiou / texte éthiopien publié et traduit par H. Zotenberg, Париж, 1883. Английски превод на етиопския текст издаден от Zotenberg е направен от R. H. Charles: The Chronicle of John, Bishop of Nikiu: Translated from Zotenberg's Ethiopic Text, 1916. Английският текст е преписан от Roger Pearse, Ipswich, UK, на 26 октомври 2002 г. Настоящето издание е превод от английски на български.

Хрониката завършва с капитулацията на Александрия, което окончателно поставя Египет под арабска власт през 642 г. Това означава, че епископ Йоан е съвременник на император Ираклий и българския княз Кубрат. Това прави особено ценни сведенията на тази книга за българската история.

Книгата съдържа важни сведения за българска история:

• въстанието на Виталиян срещу император Анастасий по повод на прогонването на българските епископи от техните катедри. От особено значение е, че за година 512 Йоан от Никиу нарича района между Стара планина и Дунав - провинция България;
• за посещението в Цариград на Боа, княгиня на „външните хуни“ (за разлика от онези хунски народи, живеещи в рамките на империята) и нейната военна помощ на империята;
• ранните покръствания на хунски владетели (Ярокс, Грепес) от северното Черноморие по времето на император Юстиниан;
• ценни сведения за биографията на княз Кубрат: за неговото пребиваване в Цариград като принц и заложник, за неговото покръстване, за приятелството му с бъдещия император Ираклий, за намесата му във вътрешната политика на Византия и др. Това е единственият и уникален източник за тези сведения.

Големият български историк Ганчо Ценов насочва вниманието на българската общественост още през 1910 г. към тази важна за българската история книга, виж страници 161, 253, 254, 256, 335, 337, 338, 535, 569, 572 в неговият забележителен труд.

Нека отбележим, че тази хроника използва сведения от по-ранни хроники, някои от които вече издадохме в български превод, а множество събития са преразказ от Хронографията на Йоан Малала.

И така драги читателю, надявам се, че тази книга ще стане ценно допълнение на твоята историческа библиотека."
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, 01.06.2026 г.

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Предговор
Съдържание
Хроника на Йоан, епископ на Никиу

• За имената на Адам и Ева, на децата им и на всички същества
• За имената на звездите, на слънцето и на луната, както и за нещата, които се съдържат в книгите на евреите
• За онези, които първи започнаха да строят кораби2 и излязоха в морето
• За онези, които изработваха астролаби (механичен уред, с който древните астрономи, навигатори и учени са можели да: определят часа по звездите; измерват височината на небесни тела над хоризонта; определят географска ширина; правят астрономически изчисления) от самото начало до края
• За началото на строежа на Вавилон, онези, които почитат образа на коня като бог, както и началото на ловът и консумацията на животинска храна
• За онези, които първи ядат човешко месо, и онзи, който първи убива синовете си, както и онзи, който убива баща си
• За онзи, който първи взема сестра си и я прави своя съпруга
• За този, който е основал град Ниневия и който пръв е взел майка си и я е направил своя съпруга
• За този, който пръв е обработвал злато и го е извличал от мините
• За този, който пръв е изработил оръжия за война
• За този, който пръв е направил пещ и който се е оженил за две жени
• За онзи, който построи град, наречен Градът на Слънцето
• За онзи, който построи два града, Абусир, единият в Горен Египет, другият в Северна Египет
• За онзи, който построи градовете Самнуд и Елбараби, който е домът на идолите
• За гърците, които първи провъзгласиха славата на равноправната Троица
• За онези, които първи направиха плуг в провинциите на Египет, и в какво състояние беше Египет в началото
• За онзи, който първи наложи данъци върху страната Египет и измери земята с тръстика и накара жителите да дават (отчисления) на царя. И кой е бил този, който е изкопал канали в земята, за да тече водата, и канала, наречен Дик
• За този, който е направил водите да изчезнат и е изсушил блатата на Египет, така че да могат да строят градове и села върху тях и да засаждат насаждения
• За онези, които са построили три храма (? пирамиди) в града Мемфис
• За онзи, който пръв направи багрила за дрехи
• За онзи, който направи красиви статуи и ги почиташе. И за онзи, който основал градовете Икониум и Тарс. И който нарекъл Асирия Персия, и който засадил дървета в Египет, и който пръв почитал слънцето и луната, огъня и водата
• За онзи, който се е покланял само на луната и е построил олтар за нея като богиня
• За онзи, който е нарекъл Либия. И който е построил Тир и е нарекъл Ханаан, Сирия и Киликия
• За онзи, който е нарекъл градовете на Европа и е построил града Гортина
• За онзи, който пръв сложи дървени греди под краката на хората
• За онзи, който пръв построи олтар на идолите и ги почиташе
• За свещеника Мелхиседек, за произхода му; и за онези, които построиха Сидон и Сион, наричан Салем; и за наименуването на юдеите, тоест на евреите
• За онези, които първи измислиха гръцките букви и учението за писането на букви
• За потопа в Атика и причината за дългото пребиваване (на водите) върху нея и за това, че тя се превърна в пустиня
• За състоянието (?) на фараона преди Мойсей и неговото унищожение заедно с неговите хора в дълбините на Червено море
• За онзи, който промени името на град Абсай и го нарече Накиу, и причината, поради която реката промени своето течение от изток и се озова на запад от града според Божията заповед
• Относно построяването на Ерусалим и промяната на името му в Наблос, както и относно Божия дом, който бе построен в него
• За този, който пръв се е занимавал с занаят сред древните
• За онзи, който пръв е намерил надпис и го е съобщил на хората; и относно онзи, който е открил учението и е тълкувал стиховете, написани на каменната плоча
• За този, който установи закона за брака, че мъжете трябва да вземат за жени млади девици и да ги наричат съпруги; и за този, който пръв въведе (общата) трапеза
• За този, който пръв сред гърците повярва в Светата Троица като равни в едно Божество
• За онези, които пръв практикуваха медицина в света
• За този, който пръв е построил баня в света
• За този, който пръв е свирил на флейта и подобни инструменти като рог и тръба
• За построяването на Кизик и причината, която е накарала духовете да изповядат единството на Светата Троица и да обявят на всички хора, че Бог ще се роди от девица
• За този, който е основал светилището на Состений и построяването на църква по заповед на боголюбивия император Константин
• За пироните (на кръста) на нашия Господ Исус Христос и победата, която царете са спечелили с тяхна помощ
• За този, който дал имената на двете провинции Ахая и Лакония
• За този, който нарекъл Пелопонес1 и построил в него град, наречен Пелопонес
• За този, който построил Фарма и Булкинун
• За този, който пръв научил да се свири на музикални инструменти
• За този, който е кръстил остров Ефес, който се намира в Азия; преди това се е наричал Сакалба, но те са променили името му и са го нарекли Икония (sic)
• За този, който е построил града, наречен Булмиз (= Палмира), защото1 в околностите му Давид е победил филистимците
• За причината за завладяването на град Тир, който е остров, от Навуходоносор
• За Божията ковчег и плочите, и жезъла на Аарон, който поникна, и мярката на маната, и парчето твърда скала, и за този, който ги скри от хората
• За царството на цар Кир и за това, как той върна пленниците от израилтяните; и как Камбиз им забрани да строят храма, а Ясид, командирът на египетските сили, провокира Камбиз, и Камбиз2 изби египетските офицери и отведе пленниците, които беше взел от Египет, в собствената си страна, и (как) египтяните се върнаха за втори път в собствената си земя, и (как) след четиридесет и една година Александър Македонски, наричан завоевателят на света, стана цар
• За построяването на града, наречен Лавиния
• За онзи, който пръв построи къща и я нарече дворец
• За онзи, който построи града, наречен Алба
• За онзи, който построи Картаген
• За онзи, който построи Рим, и причината, поради която бяха наречени римляни: и относно произхода на формулите при изискване и постановяване, и обиколката на съдилищата5, и как армията отивала на бой на кон: и относно създаването на място за бой за жени, и административните укази за армията и относно онези, които са изпратени, и онези, които им служат; и причината, поради която нашите бащи, монасите от Египет, празнували Евхаристията на първия ден от всеки месец
• За този, който, както изглежда, е измислил монетите, което е дало начало на търговията. И относно институцията на префектите, магистратите и съдиите
• За този, който е построил град Солун
• За този, който е построил градовете Александрия и Хрисополис на Византия, т.е. Александър. Как е победил Дарий и е взел дъщеря му в плен; и как царица Кандаке е взела Александър в плен, когато той е дошъл при нея с шпиони (дори) пратениците, които е изпратил при нея; и как я е направил своя съпруга
• За епохата, когато вдъхновените от Бога Писания бяха преведени, и колко превода имаше
• За този, който построи Антигония, Антиохия, Лаодикия и Апамея, градове с голяма слава
• За този, който пръв написа хроники и им даде имена
• За този, който преследваше макавейските светии
• За раждането на Юлий Цезар, цар на Рим; и за царуването на Клеопатра, и за построяването на голяма църква, наречена Цезарион, в град Александрия
• За този, който построи Кесария в Палестина
• За този, който е построил Фароса в Александрия и е прокопал канал през сушата, за да прекара канала Кариун, което в превод означава „ров“, така че водата да стига от великата река Гихон до великия град Александрия. И за преминаването на водата към умело построения и дълбок резервоар. И кога се е родил в плът нашият Господ Исус Христос. И защо римляните са направили месеците си да започват с шестия месец от годината
• За този, който е определил една от „промените“ на шестия ден от месеца Тер. И как Езра, светият човек, е бил несправедливо отхвърлен
• За царуването на императора, по времето на което нашият Господ Исус Христос беше разпънат на кръста: и за онзи, който построи града Тиберия
• За това, което се случи с император Нерон и неговата горчива смърт
• За император Домициан и как той изпрати два пъти в изгнание Свети Йоан Богослов, и за смъртта му (на Свети Йоан): и как той построи Домицианополис, и за мъчителната смърт на Домициан, и за премахването на (гладиаторските) битки и нанасянето на удари на мъжете
• За смъртта на Игнатий, облечен (?) в Бога, и жените, които станаха мъченици заедно с него; и за построяването на крепост в египетския Вавилон. И за онзи, който я нарече Вавилон, и за онзи, който изкопа канала, наречен на името на Траян, който се влива в Червено море, и за (онзи, който построи) крепостта в Мануф
• Относно онзи, който построи Антиное в провинция Риф
• Относно онзи, който установи наредбата, че бащите трябва да правят завещания в полза на децата си: и построяването на две порти в град Александрия на изток и на запад
• За този, който въведе лъвовете в Египет и Палестина
• За този, който въведе обичая да се пишат сметки и завери, за да бъде човек в безопасност
• За царуването на Диоклетиан Египтянина и как той изгуби ума си и беше изгонен: и кой от синовете му извърши злото. И относно морската чума, която Бог нанесе върху идолопоклонниците, докато не остана никой да ги погребе. И относно царуването на боголюбивия Константин и постигнатите от него дела, както и великолепието на църквите по негово време. И относно онзи, който пръв е направил канатра, т.е. мост. И относно намирането на кръста. И относно построяването на Константинопол и наричането му с това име, като преди това се е наричал Византион. И относно вярата на Геласин (която е била породена) от чудо, което е видял, т.е. святото кръщение, и неговата чудна смърт: и по какъв начин индийците са познали нашия Господ Исус Христос, един Бог. Защото свети Атанасий, апостолският, беше първият, който им ръкоположи епископ на Индия и Йемен. И (как) през всички дни на живота си на Константин се явявал ангел Божий, който го събуждал за молитва
• Относно построяването на قَنْطَرَة, т.е. мост върху реката Пирам: и бедствието в Никея, и явяването на Светия кръст по обед на Голгота на мястото, където нашият Господ беше разпънат. И изпитанията, които свети Атанасий, апостолският, трябваше да претърпи от ръцете на арианите. И изгнанието на Либерий и светите епископи, които бяха с него, поради злите замисли на арианите. И освен това относно император Юлиан, отстъпника: и как той се отрече от църковните чинове и стана генерал на армията, докато не се възкачи на трона на мястото на брат си Гал: и как преследваше светия Атанасий, за да го убие по подбуда на езичниците. И как Александрия беше счетена за достойна да приеме тялото на Св. Йоан Кръстител, за да пребивава там и да бъде построена великолепна сграда за него по заповед на патриарх Теофил
• Чрез когото ние познаваме града и семейството на Теофил, патриарх на Александрия, и мястото на раждане на Кирил, синът на сестра му
• За смъртта на светия мъченик Домеций: и отмъщението, което Бог нанесе на Юлиан, отстъпника, и как Бог го наказа чрез ръката на светия мъченик Меркурий и как той умря от зъл край
• За царуването на Йовиан и как Църквата стана славна: и как свети Атанасий се върна на трона си с голяма чест: и Църквата навсякъде се отличаваше с православната вяра
• За царуването на Саллустий (? Валентиниан) и неговата омраза към неправдата и неговото справедливо и равноправно съждение: и за построяването на каменните порти, т.е. Хераклеотис, портите на голямата река на Египет, които той бе наредил да бъдат издигнати с огромни усилия. И как приливът на океана се издигна до Александрия до такава височина, че би залял града, ако светият патриарх Атанасий не го беше спрял с молитвите си
• За царуването на боголюбивия Теодосий Стари: и речта, която той произнесе пред Амфилохий, епископ на Икониум, относно единството на Светата Троица. И относно Събора, който императорът свика в Константинопол: относно укрепването на Църквите. И относно Тимотей, патриарх на Александрия, който увещава Григорий, епископ на Назианз, да напусне града на император Константин и да отиде в своя град, и назначи човек на име Максим за патриарх на Константинопол. И по-нататък относно построяването на църквата на Теодосий в Александрия и църквата на светите мъченици Козма и Дамян и мъчениците, техните братя. И относно изгарянето с огън на град Антиохия по заповед на императора: и упрека, който му беше изпратен от светия монах от пустинята Аскето по този въпрос, и скръбта на императора по този повод. И по-нататък относно търговците на вино и публичните домове, които бяха премахнати по негово време; и великолепието на неговото царуване навсякъде
• За възкачването на трона на императорите Аркадий и Хонорий; и Аркадий управляваше Константинопол, а Хонорий – Рим. И за любовта на Аркадий към Бога и благочестието на Хонорий. И относно въстанието, което Аларик предизвика в град Рим. И как сестрата на император Хонорий беше взета в плен от него. И ограбването на всички съкровища на двореца. И по-нататък как Хонорий напусна Рим и отиде в Константинопол и стана колега на император Теодосий Младши, синът на брат му Аркадий, до деня на смъртта си. И по-нататък относно императрица Евдокия, съпругата на император Теодосий Младши – нейното семейство и как императорът сключил съюз |10 с нея и я взел за жена. И кога вписали името на Св. Йоан Златоуст в диптихите, след като той отишъл при нашия Господ. И относно анатемата на Несторий и победата на Кирил. И по-нататък относно една езичница от Александрия и размириците, които тя предизвика между евреите и християните в Александрия. И как свети Кирил взе синагогата на евреите и я превърна в църква вследствие на спора си с евреите. И как влачиха езичницата по улиците, докато тя умря. И как изгориха тялото ѝ с огън по заповед на патриарха, Аба Кирил
• За клането, извършено от евреите в Кимитра: относно подигравката, която са направили срещу кръста на нашия Господ Исус Христос, когато в подигравка са разпънали на кръст младо бебе и са го убили
• За евреина Финкесер, който се представил пред евреите, казвайки: „Аз съм Мойсей, главата на пророците“
• За ябълката, която донесоха като подарък на император Теодосий, и назначаването на сестра му Пулхерия; и тъмнината, която обхвана цялата земя от сутрин до вечер в деня, когато схизматикът Марциан стана император
• За случая, когато от небето валяха диран, т.е. мълнии над Константинопол, и огън пламтеше от море до море: и за обръщането на езическия философ Исокасий към православната вяра. И откъде дойде патриарх Тимотей. И относно ужасната чума, която вилнееше в Константинопол; и срутването на планината в Сирия и отстъпничеството на Василиск по примера на халкедонците заради тленни блага. И относно царуването на император Зенон над императорския град Константинопол, и доживотното изгнание на Василиск, и смъртта, която беше наложена на съдиите поради тяхната небрежност в правораздаването. И относно царуването на Зенон и неговата заповед, че писмото трябва да се чете на всяко място. И относно Верина, неговата свекърва, и нейната война срещу него, докато смъртта не настигна нея и нейните привърженици
• Относно царуването на Боголюбивия Анастасий вследствие на пророчеството на Абба Еремия, отшелник от манастира в Мануф; и построяването на каменните порти на Елмурад и ров, за да се направи голям мост, който да започва от Вавилон и да завършва при реката. И относно името Филалет, победата на великия патриарх Северий, изгнанието на Македоний и отмяната на Халкидонския събор
• Относно изгнанието на светия Северий от трона му в Антиохия чрез посредничеството на еретиците, и молитвата, която той отправи към Бога от името на жителите на Константинопол относно злото, което император Юстин беше сторил, и предупреждението, което той чу от Бога. И относно пожара, който бушуваше в Антиохия и в градовете на Изтока; и унищожаването на много молитвени домове на мъчениците, и всички видове чудеса, които се случиха. И относно кръщението на арианците (?), и царете на Индия и елмаритите, тоест нубийците. И за това каква религия са изповядвали преди. И относно земетресението в Египет: и хуните (?) извън града. А индийците, тоест елмакуридите, преди са били евреи
• За явяването на кърпата и мандила на нашия Господ Исус Христос: те бяха намерени в къщата на един евреин, който живееше в Александрия
• За причината ние, християните, да бъдем наречени на името на Теодосий, и появата на атенауджаните и тяхното учение. И относно това, което главните длъжностни лица обявиха на пазарите, че трябва да има паметник при тях, докато всички, които желаят, могат да вземат
• За първоначалното строителство на град Рим
• Възбудите, които са се случили в град Константинопол относно святото тяло на нашия Господ и Спасител Исус Христос
• Относно Аристомах, син на Теодосий от град Абсай, и обвинението, което са повдигнали срещу него (пред) императора, така че той е бил хвърлен в окови. И как Хосрой, цар на персите, повярва и стана християнин
• За Галандух, жена от патрициански ранг — име на достойнство – и видението, което тя ясно видя в затвора по време на изгнанието си
• За онези, които се намираха в ъгъла на едно жилище в град Маусал; и за животното, което се яви в образа на жена в реката на Египет
• За магьосника Паулин, който принасяше жертви на демони в сребърна чаша
• За онзи, който пръв написа „В името на нашия Господ Исус Христос“
• За потопа, който покрил градовете Антиноус и Тарс, столицата на Киликия, в една и съща нощ
• За залеза на слънцето по обед, появата на звезди и голямо земетресение
• За префекта Сурикус, който е бил благочестив, и за смъртта, която го е настигнала, и как жителите на Константинопол са прогонили император Мавриций
• Как капитаните на корабите са били освобождавани от отговорност, когато товарът им е бил изгубен в морето. И относно царуването на Фокас и неговите убийства
• Как беше забранено да се назначава патриарх или друг църковен сановник без съгласието на Фока: и относно действията на хората от Изтока и Палестина по този въпрос, така че гробниците (?) на църквите се напълниха с кръв, когато хората потърсиха убежище в кръстителниците
• За Теофил от град Маурад: и клането, което Фока извърши заради смъртта му в Антиохия и Палестина
• Относно съпругата на Ираклий Стари и съпругата на Ираклий Младши и Фабия, дъщеря ѝ, девица: и как магистратът Крисп ги спаси от нечистите опити на Фока
• За бунтовете, които избухнаха срещу Фокас в Египет, в Мареотис и град Александрия, и големите кланета, които бяха извършени във връзка с този въпрос. И как събориха статуята му на земята
• За Теофил Стилит и неговото пророчество към Никета1: „Ти ще го победиш и царството на Фока бързо ще бъде унищожено, а след това ще царува Ираклий.“
• За моста, който се намирал в град Дафашер близо до църквата „Св. Минас“
• За смъртта на Фока и разпиляването на съкровищата на двореца; и за наказанието, което Ираклий наложил на Фока заради оскърблението, което той нанесъл на жена му и дъщеря му
• Относно появата на мюсюлманите на границите на Фиджум и поражението на римляните, които живееха там
• Относно първата среща на Амар с римляните в град Аун (т.е. Хелиополис)
• Как всички евреи се събраха в град Мануф поради страха си от мюсюлманите, жестокостите на Амар и конфискацията на имуществото им, докато (накрая) оставиха портите на Миср отворени и избягаха в Александрия. И как нечестивите хора се умножиха в началото на нечестието и започнаха да помагат (на Амар) да унищожи народа на Египет
• Как народът на Самнуд толкова презираше Амар, че отказа да го приеме; и относно завръщането на Калади при римляните; и как те плениха майка му и жена му – които той беше скрил в Александрия – защото се беше присъединил към мюсюлманите и им беше помагал
• Как мюсюлманите превзеха Миср през четиринадесетата година от цикъла и накараха крепостта Вавилон да отвори портите си през петнадесетата година
• За смъртта на император Ираклий и завръщането на патриарх Кир от изгнание и заминаването му за Миср, за да плати данък на мюсюлманите
• Как Бог предаде римляните в ръцете на мюсюлманите и ги отхвърли заради неверието им, раздорите им и преследването, което бяха нанесли на християните в Египет
• Как Амар завзе Абсади, тоест Никиюс: и (относно) бягството на генерал Домициан и унищожаването на армията му в реката, както и голямото клане, което се състоя в града Абсади и във всички останали градове – докато Амар стигна до остров Савна – които бяха под властта на Абсади и острова му на осемнадесетия ден от месеца Генбот, през петнадесетата година от цикъла
• Как мюсюлманите завзеха Кесария в Палестина и изпитанията, които я сполетяха
• Относно голямото земетресение и загубата на човешки животи в Крит, както на острова, така и във всички градове около него
• За Кир, патриарха на халкедонците — същият, който отиде във Вавилон при Амар, мюсюлманския вожд, взе данъка в съд и го предаде в ръцете му. И още как Амар увеличи данъците на египтяните: и за смъртта на Кир Халкедонец, след като се покая, че е предал град Александрия в ръцете на мюсюлманите
• За завръщането на Аба Бенджамин, патриархът на Египет, от изгнанието му в град Риф (където беше прекарал) четиринадесет години, от които (беше прекарал там) десет години, защото римските императори го бяха изгонили, и четири под властта на мюсюлманите. И за останалата история с заключението на произведението
• Втори епилог, с който завършва тази история