Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
|
Сборникът събира материали от конференцията "Историята на литературата на НРБ: теория и методология", състояла се в Нов български университет на 29 юни 2021 г. Първият му дял съдържа аналитични разкази за различни периодизационни и литературноисторически модели, в които се помества литературата на НРБ. Вторият дял представя структури, жанрове, форми и някои авторски имена, вплетени в базисни текстове и в историческия разказ за литературата от епохата на комунистическия режим. В специален трети дял са включени рефлексии върху конкретен изследователски опит - статии, рецензии и разговори за проекти и книги, които ... |
|
|
Есета и други драскулки. От Сътворението - година 5776, 2015 - от Христа. ... "Лилов беше много притеснен. Почти разплакан той ме вика в коридорите - "Джеки, трябва да махнем сърпа и чука. А конгресът няма да приеме това. Само ако ти измислиш как да го предложим, ако го чуят от теб, може да има шанс това да стане." Тревогата на Лилов идваше от това, че конгресът беше много нахъсан, че хората в него, обкръжени от омраза и от демонтиране на цялото ни социалистическо минало, бяха в кръгова отбрана срещу всичко, което идеше отдясно. Разказах им нещо, което хвана хората за гърлото. Ето я историята. Ваня, ... |
|
|
Четири драматични миниатюри, които авторът е нарекъл поеми: "Брехт", "Vat’69", "Майка", "Макаронов". "Животът продължава, а човешкият опит се разпада. Днес всеки идиот може да снима с фотоапарат. Механизирането води до това, че вече никога не можем да погледнем нищо през собствените си очи. Туристическото снимане изтрива паметта. Който не може да си спомня, той вече няма опит. Сетивата ни са колонизирани от машините. Защото наркотикът означава печелене на време на субекта. Машите означават загуба на това време. А всяко желание иска вечност. Всяко желание е съпротива срещу ... |
|
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
|
Съставители: Пламен Дойнов, Иван Станков. ... Сборникът представя текстове, четени за първи път на научната конференция "Тихата лирика в българската литература: от дискриминацията до канонизацията", организирана на 24 и 25 април 2015 г. във Велико Търново от катедра "Българска литература" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и департамент "Нова българистика" на НБУ. Те коментират понятието и явлението "тиха лирика" в контекста на 70 -те години на ХХ век; експонират го като поколенчески знак, очертавайки зони на конфликти и точки на колаборация (или на приемственост?) с & ... |
|
|
"Има една приказка, че цветята си имат история. И име. Името разказва историята на всяко цвете, а когато го дадеш на някого, му даваш всъщност история. Даваш му отрязък от време, който е пропуснал или до който още не е достигнал. В "Квантова градина" времето е събрано накуп – преди, сега, тепърва... Всичко е минало и предстои – било то името на едно момиче, двойката заради преписване, преобърнатата ваза, глупавите сценарии, калинката, Венци и Далай Лама или Хенрих Дейвид Торо и дивите ягоди. Но не всички цветя, събрани накуп, правят хубав букет или пък градина. Градината си има принципи, не може градина ... |
|
|
"Печатарят" е третият роман на Силвия Томова, с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература. Сериозен исторически роман, който ни пренася в едни от най-тъмните за България години, за да възкреси от мрака на XVI век образа на българина Яков Крайков, ренесансов човек и първият български печатар. Оскъдна фактология? Мисията невъзможна? Не и за талантливото перо на Силвия Томова, чиято емпатия одухотворява пред очите ни един "просветен и смел мъж" в невероятната атмосфера на Венеция. Мистерия и драма, потопени в красиво повествование. Силвия Томова е автор на два ... |
|
|
София днес. Преди година, писателят Йордан Константинов е намерен убит в Борисова градина. Приживе, той нееднократно е заплашван от българските националисти и патриоти. Противоречива фигура, Константинов оставя след себе си незавършен роман за София. Издателство "Жанет - 45" публикува текста като прилага към него на колажен принцип четири ранни новели на писателя, интервюта с негови приятели и някои фрагменти от бележниците му. Въпросът кой е убиецът на Йордан Константинов не спира да се забива в съзнанието ни с всяка следваща страница. На него всеки читател на тази книга може да отговори с гласа на своята ... |
|
|
Книгата е том 2 от поредицата "Събрани съчинения" от Любен Дилов на издателство "Ентусиаст". ... "За мъртвите или добро, или смешно" и "Сексуалният живот при тоталитаризма" са част от "ръкописите в чекмедже", с които промяната от ноември 1989 -а заварва писателя. Публикувани в първите години на 90 -те в изключително малки тиражи, те практически са непознати за читателите. Без да претендират за принос в литературната ни история, те са изключително забавен, смешно-тъжен принос в историята на нравите. Чрез тези текстове Любен Дилов оживява такъв, какъвто го помнят ... |
|
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
