Събрани съчинения - том 2: За мъртвите или добро, или смешно

Поредица Събрани съчинения Любен Дилов Времетраене: 2:54 мин. Добрата кръв може да излекува всичко Акийоши Хорие Времетраене: 1:17 мин. Нямаш лоши части Ричард Шварц Времетраене: 1:01 мин.

Книгата е том 2 от поредицата "Събрани съчинения" от Любен Дилов на издателство "Ентусиаст". "За мъртвите или добро, или смешно" и "Сексуалният живот при тоталитаризма" са част от "ръкописите в чекмедже", с които промяната от ноември 1989^-а заварва писателя. Публикувани в първите години на 90^-те в изключително малки тиражи, те практически са непознати за читателите. Без да претендират за принос в литературната ни история, те са изключително забавен, смешно-тъжен принос в историята на нравите. Чрез тези текстове Любен Дилов оживява такъв, какъвто го помнят многобройните му приятели - неуморим разказвач на смешни истории и ироничен наблюдател на обществените отношения, от който единствено чувството за хумор може да те спаси.

"Аз не се наемам да ги съдя. Да съдиш, означава да не разбереш, защото, ако разбереш, не би могъл да съдиш.", казва Любен Дилов във втората част на този весел паноптикум на писателски и сексуално-тоталитарни нрави. И ако, оглеждайки се в историите на бележити и неизвестни българи, публикувани в книгата, внезапно откриете и себе си, не се сърдете. Припомняме ви един от обичаните лафове на Дилов-баща: "Събудих звяра в себе си. Оказа се заек похотлив..."
Любен Дилов - син

Любен Дилов (25.12.1927 - 10.6.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като "един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика". Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3.5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които "Еурокон" (1976) за романа "Пътят на Икар". Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. "ръкописи в чекмедже" - трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg

Вместо увод - анекдот
Примерът на големият писател (Елин Пелин)
Да пием виното с тас (Александър Балабанов)
Костелив въпрос (Камен Калчев)
И омразата да е с мярка (Константин Константинов)
Бдителният (Ангел Тодоров)
Двамата пиячи (Ламар и Светослав Минков)
Още един пияч (Иван Пейчев)
Анатомията на стадното (Димитър Димов)
Юрталана на власт (Георги Караславов)
Добрият човек от Казанлък (Чудомир)
Тайната на каракудата (Крум Пенев)
Сезоните на плача (Дамян Калфов)
Позорна ли е старостта (Никола Фурнаджиев)
Ахото (Борис Априлов)
Флагманът (Иван Радоев)
Узаконеното Бохемство (Серафим Северняк)
Склерозата като стил (Мария Грубешлиева)
Академикът (Людмил Стоянов)
Почти като театъра на абсурда (Георги Караиванов и Стефан Попвасилев)
Номерата (Драгомир Асенов)
Не заприлича на шега (Веселин Ханчев)
Осъществяване на маса (Михаил Маринов)
Съзнание за стойност (Емилиян Станев)
Поетът и врабчетата (Димитър Пантелеев)
Опасният Далчев (Атанас Далчев)
Последният в списъка (Стоян Ц. Даскалов)
Вечните жени... (Дора Габе и Елисавета Багряна)
На повратки в спомена (Николай Марангозов)
Още един ренегат (Славчо Красински)
Критериите на критика (Минко Николов)
Непримиримият (Христо Радевски)
Желанието за признание (Георги Джагаров)
Скъпоценната кутия (Иван Остриков)
Имаше и убийства (Георги Марков)
Когато боговете обичат (Мирон Иванов)
Дружба (Взаимоотношенията на писателите с властта)
Замлъкналата група (Емилиян Станев, Павел Вежинов, Веселин Андреев, Васил Попов, Цветан Стоянов)
Сексуалният живот при тоталитаризма (Съчинение по картинки)