"Не, Калигула не е мъртъв. Той е тук, и тук, и тук. Той е във всеки от вас. Ако ви бъде дадена власт, ако имате сърце, ако обичате живота, ще го видите как се развихря - като чудовище или като ангел. нашето време умира, защото повярва в ценностите, а също и че нещата могат да са прекрасни и вече да не бъдат абсурдни." Албер Камю ... |
|
|
Удивителната визия на Мери Шели за една пандемия през 21 век. Изправен пред население, което настоява за по-демократично управление, последният английски крал се отказва от трона си. Междувременно мистериозна чума помита земното кълбо, приближавайки се все по-близо до Великобритания. Докато пандемията опустошава човечеството, идеалите за справедливост и любов са изместени набързо от императив за оцеляване. С полубиографични герои, вдъхновени от реални личности като Пърси Биш Шели и лорд Байрон, тази книга - една от първите научнофантастични антиутопии - е едновременно поглед към края на човечеството и критика на ... |
|
|
Медичите са могъщ флорентински род, дал на Европа папи и кралици, меценати и престъпници. Неговата история е изпълнена с възходи и падения, с коварство и кръв, с предателства и победи. Банка Медичи е най-успешната и уважавана финансова институция в ренесансова Европа. Но скоро Медичите решават, че имат нужда и от политическа власт. В продължение на три века управляват родната си Флоренция. Двама представители на рода стават папи (Лъв Х и Климент VII) и от върха в католическия свят разпростират влиянието на Медичите в цяла Европа. Когато през 1533 г. четиринадесетгодишната Катерина де Медичи се омъжва за Анри дьо Валоа, ... |
|
|
"След всичко, което съм видял през живота си и след цели трийсет години на бойното поле на училището, съм стигнал до заключение, че на света геният се среща по-рядко от посредствеността. Ние просто потискаме гения, защото още не сме намерили начин да управляваме население, състоящо се от образовани хора. Мисля, че този проблем има едно съвсем елегантно и просто решение. Нека се управляват само. Наистина ли ни трябва училище? Говоря не за образование, а за насилствено школуване: шест часа дневно, пет дни в седмицата, девет месеца в годината в продължение на дванайсет години. Дали тази убийствена, рутинна дейност е ... |
|
|
"Господин Ходишек безспорно не беше никакъв алкохолик, тъй като изпиваше само две чаши бира на ден. Той беше порядъчен човек, който се грижеше добре за семейството си. Единствената му слабост, цялото му нещастие бяха тези една-две чаши бира на ден. Да, казвам "нещастие", защото сега ще видите какво произлезе от това..." ... |
|
|
Дар от Нил - така древногръцкият историк Херодот нарича земята на египтяните. А те назовават Кем - черната земя - заради цвета на плодородните речни наноси, който обработват неуморно, отвоювайки ги от Дешрет - червената земя на заобикалящата ги пустиня. Така черният и червеният цвят се превръщат за древните египтяни в символ на доброто и злото. Жителите на долината на река Нил почитат множество богове. Някои от тях са добре познати, за други знаем единствено имената им, споменати в древните писания. В книгата са описани подробно около тридесет египетски богове и богини - някои от тях са с глави на животни, изразяващи ... |
|
|
Случаите на инспектор Хари Хуле. ... "Един скандинавки шедьовър." Дер Шпигел "Червеношийката" е завладяваща история за война, любов и предателство, простираща се от чезнещите дни на Източния фронт до съвременно Осло, град върху буре барут - опасна комбинация от неспокойни мюсюлмани имигранти и възродилото се неонацистко движение. Епичен сюжет, разгърнат според традициите на класическия криминален роман. 1944: Даниел, легендарен сред норвежците, борещи се на Източния фронт срещу настъплението на болшевизма, е убит. Две години по-късно ранен войник се събужда в болница във Виена и там среща млада ... |
|
|
Казват, че ако съдбата беше разменила местата на Сталин и Хитлер, историята едва ли щеше да забележи рокадата. Защото Йосиф Джугашвили и Адолф Шикългрубер си приличат като огледални отражения – и в детството им, и в юношеските им копнежи и разочарования, и в радикалните им амбиции за преустройство на света, и в поведението им като диктатори съществуват безброй сходни ситуации. Синът на грузинския обущар и наследникът на австрийския чиновник са надарени с достатъчно качества, за да спечелят световна слава, без непременно да се стремят към върховете на властта. Младият Адолф е добър художник. Младият Йосиф е талантлив поет. ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
|
Хенри Райдър Хагард е роден през 1856 г. в Уест Братнъм Хол, графство Норфолк. Учи в Лондон, а след това в Ипсуич. По здравословни причини не е приет в армията. През 1875 г. заминава за Южна Африка, където работи като секретар и написва популярните си исторически романи. Един от тях - "Клеопатра", пренася читателя в епохата на последните Птоломеи, владетелите на Египет. Ярко и романтично авторът разказва за нещастната любов на жреца Хармакис към царица Клеопатра - непреходния идеал за женска красота, проницателен ум и държавнически усет. Дворцови интриги, убийства, народни вълнения, жречески мистерии и магии и.. ... |
