Из архивите на автора. ... Оставеният след смъртта на писателя архив продължава да съдържа непубликувани ръкописи, внушителен корпус от кореспонденция, планове за книги, пътеписи, чернови варианти на статии и творчески замисли. Предлаганата книга е един необичаен факт от неговите усилия и занимания, особено актуален, разкриващ своята същност на "урок по документалистика и морал" както спрямо довчерашното, така и спрямо днешното време. Всичко, което намира мястото си в двете обемисти папки от архива на Йордан Вълчев, е поднесено изцяло и в своята автентична форма - без намеси с днешна дата, без преакцентуване ... |
|
Романа си "Жени" (1932) Михаил Себастиан определя като "четиво за отмора, за ваканция". Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. "За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява "Съдба" (оригинално заглавие "От две хиляди години...") ... |
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |