Димитър Кацаров и движението за ново възпитание

Книгата е посветена на живота и делото на Димитър Кацаров, движението за ново възпитание и неговата роля за развитието на педагогическите дисциплини (края на XIX - XX век).

Димитър Тодоров Кацаров е български педагог и психолог, офицер, член-кореспондент на БАН. Роден е на 27 януари 1881 година в Орхание, Княжество България в семейството на Тодор Кацаров и Цона Тодорова. Семейството му се премества в София и той завършва първоначалното си образование там. През 1900 година завършва 22^-ри випуск на Военното училище в София, като на 1 януари 1901 година е произведен в чин подпоручик. Службата му започва във Видинския крепостен батальон. Преминава през различни служби в Белоградчик, Видин и София. Уволнява се през 1904 година като поручик от Софийския крепостен батальон. Същата година заминава за Швейцария и започва да учи във Факултета по социални науки на Женевския университет. Там последователно записва философия, социални науки и медицина, докато след срещата с проф. Едуар Клапаред не се ориентира окончателно към педагогиката и психологията. Завършва през 1906 година като лисансие по социални науки. От есента на 1907 година по покана на Клапаред става асистент в Лабораторията по експериментална психология и педагогика. Впоследствие става доктор на философските науки.

От 1942 до 1943 година е ректор на Софийския университет. От 1947 година е член-кореспондент на БАН. Той е сред създателите и пръв директор на Педагогически институт към БАН. През 1952 година става директор на Научния институт за физическо възпитание и училищна хигиена. Бил е стипендиант на Рокфелеровата фондация и специализира в института Джон Дюи. Сътрудничи на списанията Демократически преглед, Учителска мисъл, Училищен преглед, Педагогическа практика, Образование, Просвета, Борба с престъпността и други. Член на Международното бюро за образование в Женева, на Международната организация на детските учители и Организацията на учителите от горния курс. Умира на 6 февруари 1960 година в София. Сред неговите студенти са Генчо Пирьов и Жечо Атанасов. Негова асистентка в университета е била Василка Манова-Томова, първия клиничен и консултативен психолог в България.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Увод
Живопис на Димитър Кацаров

• Първи период 1881 - 1910: Образование и научна подготовка
• Семейна среда, обучение и военна служба
• Учение и работа в Швейцария 1904 - 1910
• Развитие на педагогическите дисциплини с Софийския университет от неговото откриване на 1 октомври 1888 година до 1910 година
• Втори период 1910 - 1948: Университетска служба на Димитър Кацаров
• Асистент в Софийския университет 1910 - 1920
• Доцент и професор в Софийския университет 1920 - 1948
• Лабораторията по експериментална педагогика и педология
• Научно творчество
• Научно-просветна и обществена дейност у нас и чужбина
• Димитър Кацаров и грижата за особеното дете
• Трети период 1944 - 1960: Между отричането и утвърждаването
• Преходът 1944 - 1948
• Работа в БАН

Движението за ново възпитание

• Зараждане и институционализиране на движението за ново възпитание в Европа (края на XIX - началото на XX век)
• Международната лига за ново възпитание (New Education Fellowship)
• Връзките на Димитър Кацаров с Международната лига за ново възпитание
• Участие на Димитър Кацаров в конгресите на Международната лига за ново възпитание (NEF)
• Международна дейност и връзки на Димитър Кацаров с Международната лига за ново възпитание след 9.IX.1944 година
• Движението за ново възпитание в България

Заключение
Използвана литература