Докога ще търпим това? Червен картон за лъжците в здравеопазването и сферата на храненето. Да преминем здрави през хаоса! ... Изненадващото решение на правителствените представители за забрана на хранителните добавки и природните лечебни средства и същевременно повсеместното предлагане на средства като WLAN, които истински "изпепеляват" мозъка ни, буди протест. Задавали ли сте си понякога въпроса как човек изобщо може да остане здрав в подобен хаос? Във втория том на своята книга Стига вече! Йоханес Холей отново ви разкрива купчина долни лъжи. Раздайте заедно с него "червените картони" и изхвърлете ... |
|
|
"След всичко, което съм видял през живота си и след цели трийсет години на бойното поле на училището, съм стигнал до заключение, че на света геният се среща по-рядко от посредствеността. Ние просто потискаме гения, защото още не сме намерили начин да управляваме население, състоящо се от образовани хора. Мисля, че този проблем има едно съвсем елегантно и просто решение. Нека се управляват само. Наистина ли ни трябва училище? Говоря не за образование, а за насилствено школуване: шест часа дневно, пет дни в седмицата, девет месеца в годината в продължение на дванайсет години. Дали тази убийствена, рутинна дейност е ... |
|
|
Фантастичен роман. Книгата е продължение на "Земната лястовичка". ... Земята е завладяна от Империя Фемона и е обявена за нейна провинция. На мястото на разпусналата се "Съпротива", възниква нова организация "Свободна Земя", бореща се за освобождението на Земята и финансирането от мощната коалиция от планети - Хегея, Сонорион и Купилон. Дъщерята на земната принцеса и престолонаследника на Фемона - Тедион, е отвлечен от членовете на тази организация още като невръстно дете. Нейният брат - Холин организира мисия за издирването ѝ. Джулиана Ера, дъщерята на някогашния вожд на Съпротивата ... |
|
|
Неудобни факти и опасни истини, които не трябва да се споменават. ... Дали пък вече не се самоцензурираме... Защото мнозина автори, журналисти и издатели не могат да пишат и публикуват онова, което искат или което би интересували гражданите, а се подчиняват на една невидима диктатура - политическата конкретност! Ако още споделяте донякъде добронамерения възглед, че "все пак в Германия може да се каже всичко, защото свободното мнение е гарантирано от Конституцията", просто грешите. Със сигурност можем да казваме повече в сравнение с Китай, Иран или Северна Корея, но твърде много теми не трябва да се засягат и ... |
|
|
"Ваксините са огромна измама... Те не са спасили нито един живот, но са причина за много болести и смърт, много абсолютно ненужни и незаслужени страдания и бъдещото поколение ще ги смята за една от най-големите грешки в епохата на невежество и предразсъдъци, а тяхното налагане пред страха от наказание - за мръсно петно в развитието на законодателството в нашия век..."Алфред Ръсел Уолъс (1898 г.) ... |
|
|
"В живота си срещнах много хора и имах безброй преживявания, които оставиха следи в мен. Но една среща и едно преживяване са съдбовни. Преди години бях принудена да потърся помощ от народния Лечител Петър Димков , за да се излекувам от сериозно заболяване. Оказа се , че той умееше да разбира тялото ми, като с подробните си указания в планчето лекуваше болките по него, ала още по-добре разбираше душата ми и със загатващите си напътствия ме насочваше да намеря пътя към нея. С години се занимавах с тези напътствия, за да разбера посланията им. Те ми помогнаха да разгадая значението и силата на мисълта, вярата, прошката ... |
|
|
Написаното остава да чака. Ласката на ръката, която ще отвори книгата. Присъдата на онзи, който я прочете. Истината на автора остава в думите. Непълна и несръчна, частична и уязвима като всички човешки начинания. Всичко добавено ще да е излишно. "Двама сме. Той - Авторът на Романа. И аз - неговият автор. Какво ни свързва? Нищо. Освен Романът. И това е достатъчно. Двама сме." ... |
|
|
"Писателството е способност на ума и сърцето, на ръката и окото. Боряна Владимирова мисли, чувства и пише различно. Това ще рече, че вижда неща, които другите не виждат и ги записва по начин, по който другите не го правят. Гротеска, ирония, пародия... - всякакви литературоведски приказки могат да послужат при описанието на тези словесни творения. Повечето от разказите са коментар, написан върху голямото платно на текстовата вселена. Те са реминисцентни трансформации на слухове, легенди, страхове, предразсъдъци... Те се вглеждат по странен начин в грижата ни за себе си - в опитите да превързваме психиката си, в ... |
|
|
Книгата представлява сборник от деветнайсет блестящи и провокативни есета, чрез които Гладуел ни кани в мисленето и нагласите на цяла плеяда от впечатляващи с поведението си хора. Избраните лично от автора истории и идеи са вдъхновявали и вдъхновяват читателите на New Yorker дълго след публикуването им. Те се занимават с теми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в крайна сметка са обединени от намерението на Гладуел да ни представи света през очите на другите и гравитират около убеждението, че това любопитство към същината и устройството на чуждия свят се нарежда сред фундаменталните човешки импулси - ... |
|
|
Ако е вярно, че в живота няма случайни неща, доколко сме подготвени да се изправим срещу това, което ни поднася съдбата? ... Яна е обикновено момиче с необикновена орис. В един миг тя посещава лекциите си в университета и се опитва да се справи с обичайните младежки любовни драми. А в следващия попада в свят, който не си е представяла и в най-смелите си мечти и фантазии. Принудена да оцелява в свирепия и див свят на самодивите, тя е изправена пред тежкото предизвикателство да съхрани себе си и да се пребори за свободата си или завинаги да остане една от тях... ... |
|
|
Роман - утопия. ... "Утопиите се раждат в смутни времена. Когато се наруши балансът между доброто и злото, хората замечтават за един нов, по-съвършен свят, който е различен от съществуващия. Утопиите отдавна не са инструмент на политическите партии. Политиците престанаха да бъдат мечтатели. Превърнаха политиката в препитание. Съвестта в разменна монета. Морала в портфейл. Честта в недостатък. Вярата в слабост. Надеждата в илюзия... Президентът на България би следвало да е олицетворение на националното единство. Да е над нещата, които ни разделят. Власт, пари, религия отдалечават хората от спойващата сила на ... |
|
|
"Първата ми среща с този роман беше още когато излезе, през 1983 година. Купих си го от книжарницата и го прочетох за две вечери до късно. Подейства ми много увличащо - хубаво заглавие, естествен и жив език без излишни украшения, богато действие, живописни алегории, ярки и язвителни метафори и почти никаква недоизказаност. Цялата книга е открита сатира на тоталитаризма и диктатурата. На кой тоталитаризъм и на коя диктатура обаче? Когато след мен го прочете баща ми, каза: "Това е Тодор Живков . Тапата е Тодор Живков. Как са я пуснали тази книга?" Отговорих му: "И аз мисля, че Тапата е Тодор Живков. Не ... |
Книги
