Изследвания, статии, есета  ... Книгата очертава мястото на  Биньо Иванов  (1939–1998) в българския лирически канон от втората половина на ХХ и началото на ХХІ век. Това място е особено – едновременно запазено, но и проблематично. Запазено, защото посочва безспорната мощ на една поезия. Проблематично, защото вечната алтернативност на Биньо Иванов не се поддава лесно на канонообразуващи процедури. Ето защо това е книга, която освен намеренията си да фокусира вниманието върху едно авторско име, не крие, че поставя на изпитание собствените си амбиции да канонизира. Биньо Иванов – новата литературна личност в канона, която  ...  | 
 | 
Книгата предлага цялостна теоретическа и литературноисторическа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на ХХ век. В центъра на изследването са поети, осъществили радикалния поврат в езика:  Константин Павлов, Ани Илков,  Златомир Златанов,  Георги Господинов  и др. Но това не е сборник с очерци за отделни автори, а цялостно конструиран литературноисторически и философски разказ, в който случващото се през 90-те е органично вписано в едрата логика на националния литературен процес. Така постмодерното е проблематизирано в самата си сърцевина –  ...  | 
 | 
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от  Софроний Врачански, "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от  Любен Каравелов, "Записки по българските въстания" от  Захарий Стоянов, "Преживяното" от Т. Г. Влайков.  ...  | 
 | 
"Тази книга е плод на повече от десетгодишни документални проучвания на живота и творчеството на група от най-бележитите български поети, писатели и учени, като по-специално са изследвани повече от 1000 документа, засягащи интимния им живот и връзките им с техните любими. Целта, с която беше направено изследването, не бе да се открият пикантни подробности от емоционалния живот на творците, а преди всичко да се установят обективно резултатите от стимулиращото въздействие, което е оказвало върху творчеството им вдъхновението от техните любими.  Така поставена тази цел, не бе възможно тя да бъде постигната само чрез  ...  | 
 | 
Изданието има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на  българския език. Разработено е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Института за български език при Българската академия на науките. Изданието има официален характер – правилата, формулирани в него, са задължителни за писменото общуване. Обхванати са най-важните правописни и пунктуационни проблеми. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днешната писмена практика. Книгата е предназначена за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и  ...  | 
 | 
Поредица "Златен ключ на класическата българска художествена литература". ... Проектът "Златен ключ на класическата българска художествена литература в световната виртуална библиотека" е осъществен от фондация "Образование, наука, култура" с подкрепата на ЮНЕСКО. Представени са 100 творби, систематизирани в три периода: "Средновековна българска литература IX - XVIII век", "Литература на Българското възраждане XVIII - XIX век", "Литература на новата българска държава XIX - XX век", които са придружени от био-библиографски бележки, изготвени от специалисти от  ...  | 
 | 
В езиков аспект понятието "мимезис" води началото си от гръцкото mimesis, което значи подражание, възпроизвеждане. По същество това е принцип, изразяващ основата на творческата дейност на художника - понятие особено важно за разбиране на природата и спецификата на художествената изразителност, на формите на отношение между реалния свят и художествения. ...  | 
 | 
Обект на изследването са социологията на литературата и нейното историческо битие. Част от нейните "маршрути" са от книжарницата на Г. Бакалов през "Хайка за вълци", през клишетата на ученическите анализи, през Арцибашев и рецептивната съдба на "Санин", през големството на В. Фриче и трагедията на Бахтин и Медведев, през посмъртното разтерзаване на Н. Мар до Лукач и Валтер Бенямин, до новите африкански общества и оксимороните на Ноъм Чомски. Особен е и жанрът на тази книга: тя смело съвместява историческото изследване с моралистичния ангажимент на публицистичното слово, детайлния анализ с  ...  | 
 | 
Монографията е първото и единствено до наши дни цялостно изследване за живота, художественото творчество и обществената дейност на всепризнатия "Патриарх на българската литература". За да я напише, авторът изчита огромна литература - от най-малкото наглед съобщение във вече забравен вестник и някъде пазени писма до спомени и близо 170 книги. Опознал всяка стъпка в жизнения и творчески път на Иван Вазов, семейната и обществената среда в родината, Румъния и Русия, а също и определящи за онова време личности, събития и течения, авторът възприема прилагания у нас до края на миналия век модел за монографично  ...  | 
 | 
Една от актуалните задачи пред лексикографската теория и практика, която привлича все повече вниманието и усилията на лингвисти, лексикографи, методисти и преподаватели, е задачата за създаване на валентни речници (речници за съчетаемостта на думите). След като беше разработен теоретично въпросът за валентността на глаголите в съвременния български книжовен език, а също така и теоретичните основи за създаване на валентен речник на глаголите в нашия език, можем вече да предложим и първия валентен речник. Поради все по-нарастващия интерес към българския език необходимостта от едно такова пособие за изучаващите го чужди  ...  | 
 | 
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която  ...  | 
 | 
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.   Иван Цанев  (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и  ...  |