"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
Между кориците на сборника "Обичаи и обреди от Провадийско" е съхранена ценна информация за обичайно-обредната система в календарния цикъл на местното население. Той е резултат от десетгодишно теренно проучване, събиране и анализиране на разнообразни източници, свързани с темата. Всяка дума и мисъл в него носят автентичния заряд на едно отдавна изгубено време, в което традицията определя правилния порядък на живота. Неспазване или отклонение от този порядък се асоциират с нещастие, а в мирогледа на някогашните хора нещастието се асоциира най-често с гладна година, празен хамбар, болест и смърт. Затова в ... |
|
Първата публикация в научно-популярен формат представяща фрагмент от праисторията на Бургас и околностите му. Оформена във вид на албум, книгата представлява сполучлив баланс между научното съобщение и популярното четиво предназначено за широката публика. Богатите цветни илюстрации демонстрират недвусмислено многостранните елементи на бита ведно с интензивния духовен живот на предците ни, населявали това място преди повече от 7 000 години. През 2008 - 2009 г. в Община Бургас бяха проведени първите археологически разкопки на праисторически паметник на културата. Селищна могила Бургас, разположена до западния бряг на ... |
|
С поправки и добавки от самия автор. ... Преди близо 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва "История на българите", която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Наскоро след това се появяват два руски превода - единият на Ф. К. Брун и на българина В. Н. Палаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава. Само след няколко години се появяват българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през (1886) и унгарският на Р. Майер през (1889). Така в навечерието на големите политически събития - Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, ... |