През 1869 година Димитрий Иванович Менделеев (1834 - 1907) открива, че свойствата на химичните елементи и техните вещества са в периодична зависимост от нарастване на относителната атомната маса на елементите. С развитие на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите не е атомната маса, а броя на протоните в ядрата им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон. Периодичната система е табличен израз на периодичния закон. Наричана още Менделеева таблица, периодичната система на химичните елементи съдържа информация относно: Таблица на разтворимост на ... |
|
В края на годината на книжния пазар се появи едно по-различно издание, посветено на 100 годишнината от Балканските войни. Едно издание което не си поставя за цел изясняване на исторически тези и оценки, което не отхвърля и не противопоставя идеи. Издание което няма за задача да отрази подготовката на войната, хода на сраженията и последиците от тях, не разкрива човешки съдби. Това издание иска да покаже, как съвременниците на войните за национално обединение възприемат и оценяват подвига на Българската войска и нейните командири. Как и до най-затънтеното българско село достига, чрез пощенските картички и ... |
|
Стоян Райчевски е автор на много научни изследвания в областта на етнологията и историята на българите, на културно-историческото наследство и етнодемографските процеси по българските земи. ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
Дори само по тържествения ход на коня може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник няма нищо общо с обичайна картина на царски лов, а тук става въпрос за висш бог на българите. Храмовият комплекс, намиращ се в подножието на скалата, не оставя никакво съмнение, че релефът изобразява главно божество на българите, каквото през 7-9 век е сияйният конник Сиявуш, воин защитник на правдата, покровител и спасител на българите, митичен предтеча на кановете сюбиги - "сияйно божествени". Този бог напълно се отличава по иконографска визия от предишните почитани по тези земи конни божества Митра, Хурса и ... |
|
Кои са любимите гозби и питиета на Фердинанд I, цар Борис III, Петко Р. Славейков, Любен Каравелов? Кои са предпочитаните специалитети на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Яна Язова? Къде и какво хапват за последно Стефан Стамболов и Яне Сандански? Как някогашните ресторантьори рекламират и привличат клиенти? Каква е тайната на прочутия тюрлю гювеч? Това са само част от примамките в книгата! Авторът е ползвал свидетелства на очевидци, пръснати в мемоари, разгръщал е стари вестници, потърсил е запазени снимки и менюта. Разказът му възкресява по-подробно кулинарното начало на XX век. В това ... |
|
Четвърто издание. ... В книгата се разглеждат последователно всичките 37 български планини, някои от които са малко познати. Любознателният читател ще научи повече за природните им особености - форми на релефа, интересни скални образувания, климат, реки, езера и язовири, растителност; за защитените природни обекти - паркове, резервати, водопади, пещери и др.; за архитектурно-историческите и културните забележителности - манастири, свети места, селища - архитектурни резервати, и др. Подробно са описани географското положение и отделните дялове на планините, като са посочени основните маршрути и главните изходни пунктове, ... |
|
Трето преработено и допълнено издание. ... В монографията Българска народна митология се изследва системата от митологични образи и представи като неразделна част от българската народна култура, светоглед, психика и идентичност. Написана е въз основа на богат изворов материал от цялата българска етническа територия. С цел да се разкрият генезисът, първичната функция и смисловото съдържание на поверията, запазени в народната памет до края на XIX и началото на XX век, се правят паралели с аналогични явления от митологиите на други народи. Типологичната близост с митологични сюжети, присъщи на различни етнокултурни общности, ... |
|
Д - К. ... Авторите са събрали 27 855 местни имена от Кюстендилско - най-големия засега брой топоними от даден регион в България. Около 4000 от тях са включени в настоящия том. Множеството старинни имена показват, че Кюстендилският край е бил населен още в дълбока древност и дават възможност да се направят изводи за историята, материалната и духовната култура на неговите обитатели. В имената на местностите са отразени особеностите ла местните говори, затова като приложение е дадена карта на подговорите в Кюстендилския край. ... |
|
Книгата "Народни песни от Странджанския край" съдържа 1146 песни и 6 инструментални мелодии. Тя е дело на Тодор Тодоров, един от най-активните български теренисти, дешифратори, съставители и редактори на сборници. Песните са събрани от Тодор Тодоров, Николай Кауфман, Елена Стоин и Ценка Йорданова, а инструменталните мелодии са дешифрирани от Тодор Тодоров и Иван Кумичин. В сборника са включени както изключително ценни модели на архаично фолклорно мислене, така и високоразвити мелодично образци. ... |
|
Книгата е на украински език. ... Пятый том представляет собой сборник статей по итограм трех международных симпозиумов, состоявшихся в Харьковском национальном университете имени В. Н. Каразина в 2009-2010 гг.: "Протоболгары в этносоциальных и политических структурах Средневековья", "Homo byzantinus среди вещей и идей", "Российско-турецкая война 1828-1829 гг. и Балканы". Представлены также рубрики "Источники и источниковедение", "Рецензии", "Юбилеи", "Научаня жизнь". Сборник предназначен историкам, студентам гуманитарных факультетов и широкому кругу ... |
|
В монографията се разглежда позицията на Моравско-Родопската тектонска зона в алпийския ороген на Балканския полуостров, като са отделени металогенните епохи, промишлено-генетичните типове полезни изкопаеми и е направено райониране на Моравско-Родопската металогенна зона. Описани са геоложкият строеж, тектониката и магматизмът на Източните Родопи. По-подробно е характеризиран късноалпийският магматизъм предвид важната му роля за металогенията на района. Въведени са нови литостратиграфски единици за късноекстензионния магматизъм. Проследяват се рудните подрайони, отделните полета в тях, както и някои специфични находища и ... |