Какво представлява литературният жанр и за какво служи? Вече над 2500 години философи, писатели и теоретици на изкуството си задават този въпрос, но окончателен отговор още не е намерен. В същото време думи като роман, повест, разказ, ода, елегия, трагедия, комедия... се употребявт като нещо разбиращо се от само себе си. Нещо повече - няма изпитен тест, в който да отсъства въпрос за жанра на дадено художествено произведение. От друга страна обаче, значението на тези думи в съзнанието на повечето хора си остава неясно и не надхвърля равнището на една обща представа. Да не говорим за функциите на жанровите названия. В ... |
|
Славяни ли сме ние, българите? Защо гимназия при нас е училище, а в Америка - фитнес зала? Какъв е произходът на виното, опасна ли е Баба Марта, минава ли камила през иглени уши? Думи за езика е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Тя събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията. Разказвайки историята на езика, разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната ... |
|
Кога започва селектирането на корпуса от канонични текстове, структурирането на "високо" и "ниско" литературно пространство? Защо една съществена част от стихотворенията на 40-те и 50-те години на XIX век се оказва обвързана с етикета на лошия вкус у поетическото бездарие. Този текст се опитва да доуплатни образа на периода, наречен Българско възраждане, допускайки, че в неговите предели има място както за храбри мустакати типове с оръжие в ръка, така и за по-семпли персони - любовници, хедонисти, "еволюционисти". Тяхното преимущество вероятно е тъкмо в невъзможността да се превърнат в ... |
|
Седмият том на Речник на българския език, изработен от колектива на Секцията за българска лексикология и лексикография при Института за български език при Българска академия на науките под ръководството на ст.н.ц I ст. Кристалина Чолакова, съдържа 6652 речникови статии за думите от К (к- координати). ... |
|
Шестият том на Речник на българския език, изработен от колектива на Секцията за българска лексикология и лексикография при Института за български език при Българска академия на науките под ръководството на ст.н.ц I ст. Кристалина Чолакова, съдържа 9307 речникови статии за думите от б. И. и б. Й. Авторски колектив: Георги Армянов, Тодор Балкански, Юлия Балтова, Мая Божилова, Даниела Дечева, Л. Йорданова, Ст. Калдиева-Захариева, И. Касабов, Л. Крумова, Др. Лалчев, С. Павлова, Хр. Пантелеева, К. Чангърова, М. Чоролеева. ... |
|
Честотният речник на българската публицистика е съставен върху основата на половинмилионна текстова извадка, извлечена от страниците на централните български ежедневници от 60-те и 70-те години. Той се състои от три части: пълен словоформен Азбучен списък с данни за честотите, средната аритметична и средното квадратично отклонение; Рангов списък на лексемите с честота по-голяма или равна на 10; пълен словоформен Обратен честотен речник по части на речта. Трите части на речника представят материал за обобщителна лингвостатистическа работа, очертаваща точно употребата на лексиката, словообразувателните типове и морфологични ... |
|
Библиографският указател е първото и единствено у нас справочно издание, което установява и регистрира всички издадени в България литературно-художествени сборници, алманаси и антологии и без подбор разкрива аналитично тяхното съдържание. По този начин дава пълна картина на публикуваните по страниците на тази категория документи художествени произведения и представлява нова основа за проучвания на литературния живот през разглеждания период. Чрез системата от различни видове показалци представя в удобна форма разкритото съдържание за бързи и ефективни справки. Кирил Георгиев Ставрев е роден на 20.01.1939 г. в Дупница. ... |
|
Българско-турския речник, съставен от Генчо Класов и Страхил Николов, се появи в нашите книжарници през 1957г. По това време в образованието ни се правеха плахи стъпки да се създаде материална опора за усвояване на книжовния турски език в България. Грижливо редактирани от Г. Гълъбов и Т. Делиорман, речникът, макар и наречен "учебен", се оказа много по- полезен, отколкото очакваха съставителите му. Десетилетия наред не само у нас, но и в чужбина с речника си служат много и много хора, които знаят турски и се запознават с българския език, като се опират на знанията си по турски. Важно! Изданието е на много ... |
|
Книга 22 ... Настоящият сборник е вторият том от цикъла балканистични изследвания "Култура и общество", предшестван от национална научна конференция на същата тема. Той отразява стремежа на авторите да потърсят някои нови аспекти на взаимодействието между културата и обществото като един от основните въпроси на съвременната културология, разгледан на базата на материал от културната история на балканските народи през периода XV - ХХ в. ... |
|
В том трети от съчиненията на д-р Кръстьо Кръстев са събрани студии, статии и рецензии, посветени на чуждестранните литератури, на проблемите на философията, естетиката и етиката, както и най-хубавото от публицистичното и епистоларното му наследство. Разнороден по съдържание, томът обхваща ония страни от дейността на критика и редактора, които са по-малко популярни. ... |
|
В книгата се разглеждат в исторически и сравнителен план личните местоимения в балканските езици. Проучването се прави последователно на три равнища: морфологично (със средства от теорията на множествата), семантично (чрез система от бинарни диференциални признаци) и синтактично (посредством граматиката на зависимостите). Въз основа на получените резултати се правят съпоставки на лично-местоименните системи в балканските езици по синхронната и диахронната ос, както и изводи за приликите и разликите между тях и за тенденциите в развитието им. ... |
|
В книгата се разгръща идеята, че може да бъде построено виртуално дърво на синтактичните структури на всички видове български изречения. Проследени са генеративните и депендентните структури на всеки отделен тип изречения. Предлага се идеята, че съществуват именна и глаголна фраза - главна, средна и малка, - като всяка от тях получава различен тип разширения. За пръв път се формулира съществуването на принцип на конструктивизма в граматичната семантика на българското изречение, съгласно с който както синтактичните, така и морфологичните категории са построими величини. С това се поставя началото на конструктивистко ... |