Българският литературен авангард е фокусирана върху модерните литературни явления в България в началото на 20 век. Експресионизъм, диаболизъм, футуризъм, имажинизъм... Знакови имена от българската литературна история творят на това поприще - Гео Милев, Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, Атанас Далчев... За пръв път националната ни литература се родее с най-добрите образци в европейската литература. Проф. д-р Иван Сарандев (1934 - 2020) е един от най-добрите познавачи и тълкуватели на българската литературна класика. Автор е на повече от 20 книги, между които ... |
|
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |
|
|
Проф. Пламен Антов изследва прочутата Алекова творба по начин, по който никой досега не го е правил, в книгата До Чикаго и назад - отвъд пътепис. Към генеалогията на Бай Ганю. Само пътепис ли е До Чикаго и назад? Отивайки на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., не се ли озовава Алеко на един друг, съвършено нов материк - но не в пространството, а във времето: в антиутопичния нов свят на бъдещия ХХ век, светът на една нова, постхуманна технологична реалност? От друга страна, случайно ли образът на Бай Ганю се ражда тъкмо там, в Америка, на световния панаир? И не по-малко - в един строго литературен, жанров аспект ... |
|
|
Двуезично издание - на български и английски език. Съставители: Ноеми Стоичкова-Иванова, Надежда Стоянова, Владимир Игнатов. ... Сборникът е резултат от международната научна конференция Литературните поредици - конструиране и деконструиране на канона, проведена онлайн на 26 - 27 ноември 2020 г. Тя беше вторият форум, организиран по проекта Текстове от маргиналията: памет и употреби (започнал през 2019 г.) към Факултета по славянски филологии на Софийския университет Св. Климент Охридски. Именно тази конференция утвърди представата, че продуктивната в последните около три десетилетия тема за литературната периферия ... |
|
|
Сборникът събира материали от конференцията "Историята на литературата на НРБ: теория и методология", състояла се в Нов български университет на 29 юни 2021 г. Първият му дял съдържа аналитични разкази за различни периодизационни и литературноисторически модели, в които се помества литературата на НРБ. Вторият дял представя структури, жанрове, форми и някои авторски имена, вплетени в базисни текстове и в историческия разказ за литературата от епохата на комунистическия режим. В специален трети дял са включени рефлексии върху конкретен изследователски опит - статии, рецензии и разговори за проекти и книги, които ... |
|
|
"Проблематиката на изследването принадлежи към онзи тематичен кръг, който има непресъхваща актуалност при изучаването на естествените езици. Той е свързан със смисъла и функционалността им, с овладяването им от хората и успешността на общуването. Тези въпроси ни занимават от древността до наши дни, а в последните десетилетия обикновено ги отнасяме към полето на т. нар. комуникативна компетентност. Тематиката на изследването на Гинка Бакърджиева ще продължи да бъде разработвана, коментирана и детайлизирана, а нейната индивидуална интерпретация в книгата е принос към този общ процес. Той е изключително динамичен и ... |
|
|
В монографията са очертани особеностите на проприалната номинация, схващана като процес и като резултат от езиковата дейност. Приетите теоретични постановки на функционалната ономастика и съчетаването им с други методологични подходи и аспекти (ономасиологично-семасиологичен, описателно-граматичен, квантитативен, лингвокултурологичен и други) дават възможност да бъдат разгледани фундаментални проблеми, засягащи взаимозависимостите между форма, семантика, граматични категории и функции на собствените имена, да се осмислят онимичните номинации по линията система - норма - узус, като се отчита динамиката между апелативната и ... |
|
|
Съставители: Амелия Личева, Миглена Николчина, Миряна Янакиева. ... "С поредица от три национални конференции, проведени в три последователни години - Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов ) (2012), Просветителство срещу идеологема ( Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов ) (2013) и Наследството на лингвистиката в българската литературна теория (2014) - катедра Теория и история на литературата на СУ Св. Климент Охридски и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат ... |
|
|
В българската синтактична традиция е скрит ключът към философията и историята на българското езикознание. Днешното граматическо наследство стои в полето на европейската синтактична традиция и може да се разглежда като два отделни клона на Дървото на граматическото знание - единият израства от античната традиция и се развива в културата Slavia Orthodoxa като практически филологизъм, а другият израства също от античната традиция и се развива в полето на западноевропейските академични средища, в които граматиката се преподава като едно от Седемте свободни изкуства (Septem Artes Liberales). Можем да различим два граматически ... |
|
|
След Християнската литература - между вписването и отграничаването (2013) Калин Михайлов отново насочва нашето внимание към отношението между християнството и художествената литература, този път в светлината на проблема за благородното и неблагородното във времепространствата на романа и разказа. За да достигне до сърцевината на проблема, изследователят ни превежда през различни географски ширини и ни конфронтира с герои от многообразни художествени светове, а понякога очертава пред нас и фигурите на техните създатели. В крайна сметка пред очите на въвлечения в литературоведското пътешествие читател се срещат лице в ... |
|
|
Книгата събира разговори, водени между Михаил Неделчев и Пламен Дойнов от зимата на 2022 г. до лятото на 2023 г. Това са свободни литературоведски диалози, колегиално-приятелски събеседвания по проблеми от близкото литературно минало, в което Михаил Неделчев играе открояващо се значима роля. В тях ефектните концептуални формули се сплитат с цветни биографични и битови подробности, обогатяващи същностното разбиране на времена и личности, на професионални проблеми и културни герои. От една страна, става дума за сложното публично осъществяване на един алтернативен литератор в годините на комунистическия режим, а от друга ... |
|
|
Какво представлява литературният жанр и за какво служи? Вече над 2500 години философи, писатели и теоретици на изкуството си задават този въпрос, но окончателен отговор още не е намерен. В същото време думи като роман, повест, разказ, ода, елегия, трагедия, комедия... се употребявт като нещо разбиращо се от само себе си. Нещо повече - няма изпитен тест, в който да отсъства въпрос за жанра на дадено художествено произведение. От друга страна обаче, значението на тези думи в съзнанието на повечето хора си остава неясно и не надхвърля равнището на една обща представа. Да не говорим за функциите на жанровите названия. В ... |
