Годината е 1972-ра. Младата Алисия Уестърн постъпва в психиатричната клиника „Стела Марис“ с четиресет хиляди долара в дамската си чанта. В поредица от напрегнати разговори с лекаря си тя разгръща историята на своя живот: обсебващата любов към брат си Боби Уестърн, страховитото наследство на баща им – един от създателите на атомната бомба, и халюцинациите, които я преследват където и да отиде. Докато блестящият ѝ ум се рее сред математиката, физиката и философията, Алисия неумолимо се приближава към ръба на собствената си вътрешна бездна. Между реалност и лудост, между знание и самоунищожение, тя търси отговор на ... |
|
Ами ако цял живот сте били просто пътник, без да се осмелите да хванете волана и да изберете собствената си посока? Алисия се е предала пред живота, без дори да го осъзнава. Всеки ден е като предишния - същите мисли, същата тишина вътре в нея, същото усещане за непълноценност. Страхът от провал ѝ е сложил окови, които я притискат към дивана, и я кара да забрави онова, което някога ѝ е давало смисъл. Докато един ден Алисия едва не губи дори този нещастен живот и това я предизвиква да погледне света с нови очи. Жената, която изостави своята музика е роман за трудния път към промяната, поемането на контрол над ... |
|
Зейн Уиндзор винаги е обичал начина, по който светват очите на Селест Харисън, когато я ядосва. Докато не осъзнава, че това, което изпитва към нея не е омраза. Връзката им е страстна, искрена и... завършва с неочаквана трагедия. Всеки от тях е убеден, че другият го е предал. Зейн и Селест се превръщат в безкомпромисни конкуренти, готови да стигнат до крайност в желанието си за реванш. Войната между тях заплашва да нанесе необратими щети за семейните бизнеси и сливането е единственото решение. Но при едно условие - Зейн и Селест трябва да се оженят. Изданието е с красива цветна порезка. ... |
|
В новата книга на Димитър Бочев са описани и осмислени исторически ситуации и процеси, движени от злото, което е възпирано и побеждавано от жаждата на човечеството за свобода и човеколюбие. Този писател и публицист не се предава никога на резигнацията и нихилизма. Принципите и истините в творчеството му са принципи и истини на живота му. Той е безкомпромисен. Обръщам специално внимание на неговата неподкупна интелектуална честност, която смятам за висша добродетел, присъща на истинските интелектуалци, които служат на своето изстрадало отечество и на заблуденото понякога човечество."Есетата на Димитър Бочев са ... |