През горещото лято на 1995 г. Алис Ланг наема каравана в комплекс в покрайнините на курорта Севърн Сендс. Младата жена се сприятелява с Марни, срамежливата дъщеря на пазача на комплекса, наскоро загубила майка си. Уил, чиято майка също работи там, се влюбва в Алис от пръв поглед и тя отвръща на чувствата му. Той обаче ревнува от всеки, който дръзне дори да погледне привлекателната му приятелка. Уил все по-често се напива до безпаметност, включително и през вечерта, в която Алис изчезва. Единствено любимата ѝ алена рокля е намерена близо до брега. Полицаите заключават, че се е удавила, и прекратяват разследването, но ... |
|
Ами ако цял живот сте били просто пътник, без да се осмелите да хванете волана и да изберете собствената си посока? Алисия се е предала пред живота, без дори да го осъзнава. Всеки ден е като предишния - същите мисли, същата тишина вътре в нея, същото усещане за непълноценност. Страхът от провал ѝ е сложил окови, които я притискат към дивана, и я кара да забрави онова, което някога ѝ е давало смисъл. Докато един ден Алисия едва не губи дори този нещастен живот и това я предизвиква да погледне света с нови очи. Жената, която изостави своята музика е роман за трудния път към промяната, поемането на контрол над ... |
|
Зейн Уиндзор винаги е обичал начина, по който светват очите на Селест Харисън, когато я ядосва. Докато не осъзнава, че това, което изпитва към нея не е омраза. Връзката им е страстна, искрена и... завършва с неочаквана трагедия. Всеки от тях е убеден, че другият го е предал. Зейн и Селест се превръщат в безкомпромисни конкуренти, готови да стигнат до крайност в желанието си за реванш. Войната между тях заплашва да нанесе необратими щети за семейните бизнеси и сливането е единственото решение. Но при едно условие - Зейн и Селест трябва да се оженят. Изданието е с красива цветна порезка. ... |
|
Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази са истории за хора и случки, които сплотяват и развеселяват компанията. Те изтъкват разказвача, но винаги в забавна и смешна светлина, така че всеки да се почувства съпричастен. Иван Гарелов е журналист с огромен опит. Характерно за него е да изглежда непринуден, докато е напълно подготвен. И този вид разкази са неговата специалност, истории, разказвани и оформяни години наред. В тях авторът споделя специализирани познания за храната и хората по целия свят - как изтрезняват унгарците, как живеят монасите в Атон, какво се яде по време на война във Виетнам и на пикник в Кувейт. ... |