Всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. В стремежа си да наричам нещата с истинските им имена, реших да запазя естетиката на фонетиката. "Президент на РъБъ" е опит за запознанство с истината от "най-висша инстанция". И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в "свещена крава" начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода. Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития ... |
|
С 96 илюстрации на Хю Томсън (1894). Гордост и предразсъдъци е любима книга на милиони читатели - и това не са просто думи. В тази красива, прекрасно разказана история има всичко - романтика, интересни герои, недоразумения, семейни ценности и неочаквани обрати, представени с много изящество, хумор и красив език. Това е история за аристокрацията през XIX век чрез перипетиите в живота на семейство Бенет, дарено с пет дъщери. Когато няма наследник, който да поеме семейните дела, единственото, на което разчита мисис Бенет, е дъщерите ѝ да си намерят богати съпрузи. Но Елизабет Бенет отказва да се подчини и да приеме ... |
|
С "Шинджу" от Лора Джо Роуланд книгоиздателска къща "Труд" стартира нова серия "Японски загадки", достоен наследник и съперник на нашумелите "Китайски загадки" от Робърт ван Хюлик. "Шинджу" - ритуалното двойно самоубийство на богаташка дъщеря и неизвестен художник на еротични гравюри, изглежда банално и разбираемо за всички, освен за самурая Сано Ичиро. Съмненията му го отвеждат до ужасяващи разкрития, стесняването на обръча около убиеца става причина за нови и нови жертви, а доказването на истината може да се окаже смъртоносно начинание... Невероятната атмосфера, ... |
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най - авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и четири балетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999) и настоящата, "Лично време" (2002). Като главен редактор на сп. "Ек" - културен двуседмичник за българите в чужбина, тя е съставител и автор на 50 отпечатани и разпространявани по цял свят книжки и на сборника "Автономията живот. Диалози с бележити българи зад граница" (1997). Нейни литературни творби са публикувани във всички ... |
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
През последните години Иван Гранитски последователно и настоятелно се опитва чрез поетическото си слово да размишлява върху тайните на човешката душа и изобщо на човешкото битие. Затова и неговата поезия е философска; тя "превежда" философията на езика на поезията, възпява битието, опоетизира го и е изпълнена с удивление от хармоничната сложност на неговия смисъл и от съвършенството на формите му. ... |
|
Това, което някога беше Хуйку набъбна, еректира, обрасна с десетки нови истории, отърка се в хилядната публика на Пощенска кутия за приказки и сега се завръща като Български антинародни приказки. Илюстрациите са дело на Ася Кованова и Андрей Кулев. ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
В една от своите книги, вече станали част от българската класика, Съновидение за св. Борис I, Анжел Вагенщайн ни представя може би най-драматичната фигура от българското Средновековие. Борис I е владетелят, наложил и с неописуемо насилие, но и със святост и благост, православието и славянската писменост - два държавнически акта, превърнали България в една от най-великите и могъщите държави на своето време. Написан на едновременно старинен и съвременен български език, което му придава особен привкус на старинна хроника, романът Съновидение за св. Борис I остава една от най-емблематичните книги на големия български писател ... |