|
|
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
|
По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не ... |
|
|
За Априлското въстание са написани десетки академични книги. Повечето издания обаче изразяват гледната точка на своите автори или носят белезите на една или друга историческа школа. Сякаш все по-рядко човек може да открие истината за въстанието, представена не от днешен изследовател, а от свидетелства на участниците в епопеята или техни съвременници. Точно това предлага тази книга. Следващите страници ще ви отведат в бунтовната пролет на 1876 година, когато из българските земи обикалят съзаклятници, революционни идеи се обсъждат по тайни събрания, мирни селяни леят куршуми в нощите, черешовите дънери стават на оръдия, а ... |
|
|
Трето издание. ... Книгата ни запознава с историята на Византия - една империя, просъществувала в течение на повече от хиляда години (от 395 до 1453 г.). Тя ни отвежда към низ от събития от политическо, социално, етническо и културно естество, разгърнали се през периода на Късната античност и средновековната епоха. Разкрива се животът на едно общество, оставило видими следи с многолетното си присъствие в европейския средновековен свят. Това се отнася най-вече до държави и народи на Балканския полуостров, които в продължение на векове са били в тесен досег с Византия и са живели в сферата на излъчване на силни въздействия ... |
|
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
|
Земя на легенди и люлка на стара цивилизация, Централна Азия пази спомена за древните Бухара и Самарканд с техните образци на ислямската архитектура, за персийския философ, лекар, учен енциклопедист, поет и музикант Абу Али Хосейн ибн Сина, за воините и мощта на Тамерлан, за храбростта на басмачите... Днес обаче славните предания са помръкнали от ръждата на настоящето. Пет бивши съветски републики - Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан - се въртят в същински политически, идеологически и икономически вихър. Авторитарни режими създават почва за избуяване на ислямизма, "Пътят на коприната" е ... |
|
|
"Най-добрият наръчник по византийска история е История на Византийската държава от Георгий Острогорски." Сирил Мангоу "През 1940 година руският учен Георгий Острогорски публикува на немски език История на Византийската държава. Това е първокласна работа. Текстът е съпроводен с изключително полезни и добре подбрани бележки. Отпратките дават много вярна представа за историята на Източната империя. Както показва заглавието, основната цел на автора е била да представи развитието на Византийската държава, както то е повлияно от вътрешните и външните политически процеси. Макар че политическата история ... |
|
|
За малко повече от хиляда години (330-1453) Византия, наследник на Рим в Източното Средиземноморие, е една от най-напредналите цивилизации в света. При Юстиниан I Велики тя става най-могъщата средиземноморска държава и важен мост между мюсюлманския Изток и католическия Запад с търговска мрежа, простираща се от Скандинавия до Шри Ланка. Дейността на нейните учени, богослови, дипломати и занаятчии става образец за подражание от останалия свят. Нейните мисионери разпространяват православното християнство, което и до днес е вяра на милиони по света. Великолепието на Константинопол примамва и поразява, превръщайки ... |
|
|
Мемоарите на един германски войник от Източния фронт. ... За всеки германски войник, който се бие за Хитлер, воденето на дневник е строго забранено. Затова Гюнтер Кошорек, пехотинец от Вермахта, пише спомените си върху всяко парче хартия, което намира. Той зашива страниците в хастара на зимното си палто, а при редките си пътувания до дома ги оставя на майка си. "Незаконният" дневник в крайна сметка бива изгубен и излиза наяве чак след 40 години, когато Кошорек се събира отново с дъщеря си в Америка. Именно този забележителен документ, уникален ежедневен разказ за преживяванията на обикновения германски войник, ... |
|
|
"Първа среща с руси: На 5 септември Добрич биде събуден от оглушителна артилерийска канонада: равнината зад панаирището, по двете страни на железничната линия за Меджидие, се заля от огнени езици и забълва гранати... Добричени изтръпнаха пред нависналата грозота, - те знаяха, че от Меджидие се чака 200 000 руска войска. Изпълниха улиците старци, жени и деца и почнаха да се кръстят, вторачени на изток. Те само се кръстеха, - никой не бе свил бохчичка, никой не смяташе още да бяга: хората бяха опиянени от освобождението си. Но гъстите конни редици растяха в степта, като движещ се фантом, и скоро обхванаха дясното ... |
|
|
"Ангелите на войната" - така в Афганистан бойците от съветската армия наричат пилотите на транспортно-бойните вертолети Ми-8, които в критични ситуации носят единствения шанс за оцеляване. Тази увлекателна документална повест, чрез професионалната драма на първокласния пилот Павел Атиров, разкрива редица нелицеприятни истини за некомпетентността и неспособността на висшето държавно и военно ръководство на СССР в управлението на конфликти и проблемни ситуации през 80-те и 90-те години на ХХ век - Афганистан, Чернобил и други. На практика грешките на ръководството се налага да се заплащат от редовите пилоти с ... |
