"По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият известен народ, населявал българските земи траките, стана най-късно, в сравнение с останалите, познат на науката. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително, по-скоро замъгляват мнението за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И ... |
|
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
|
По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не ... |
|
|
За Априлското въстание са написани десетки академични книги. Повечето издания обаче изразяват гледната точка на своите автори или носят белезите на една или друга историческа школа. Сякаш все по-рядко човек може да открие истината за въстанието, представена не от днешен изследовател, а от свидетелства на участниците в епопеята или техни съвременници. Точно това предлага тази книга. Следващите страници ще ви отведат в бунтовната пролет на 1876 година, когато из българските земи обикалят съзаклятници, революционни идеи се обсъждат по тайни събрания, мирни селяни леят куршуми в нощите, черешовите дънери стават на оръдия, а ... |
|
|
Трето издание. ... Книгата ни запознава с историята на Византия - една империя, просъществувала в течение на повече от хиляда години (от 395 до 1453 г.). Тя ни отвежда към низ от събития от политическо, социално, етническо и културно естество, разгърнали се през периода на Късната античност и средновековната епоха. Разкрива се животът на едно общество, оставило видими следи с многолетното си присъствие в европейския средновековен свят. Това се отнася най-вече до държави и народи на Балканския полуостров, които в продължение на векове са били в тесен досег с Византия и са живели в сферата на излъчване на силни въздействия ... |
|
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
|
За малко повече от хиляда години (330-1453) Византия, наследник на Рим в Източното Средиземноморие, е една от най-напредналите цивилизации в света. При Юстиниан I Велики тя става най-могъщата средиземноморска държава и важен мост между мюсюлманския Изток и католическия Запад с търговска мрежа, простираща се от Скандинавия до Шри Ланка. Дейността на нейните учени, богослови, дипломати и занаятчии става образец за подражание от останалия свят. Нейните мисионери разпространяват православното християнство, което и до днес е вяра на милиони по света. Великолепието на Константинопол примамва и поразява, превръщайки ... |
|
|
"Най-добрият наръчник по византийска история е История на Византийската държава от Георгий Острогорски." Сирил Мангоу "През 1940 година руският учен Георгий Острогорски публикува на немски език История на Византийската държава. Това е първокласна работа. Текстът е съпроводен с изключително полезни и добре подбрани бележки. Отпратките дават много вярна представа за историята на Източната империя. Както показва заглавието, основната цел на автора е била да представи развитието на Византийската държава, както то е повлияно от вътрешните и външните политически процеси. Макар че политическата история ... |
|
|
Земя на легенди и люлка на стара цивилизация, Централна Азия пази спомена за древните Бухара и Самарканд с техните образци на ислямската архитектура, за персийския философ, лекар, учен енциклопедист, поет и музикант Абу Али Хосейн ибн Сина, за воините и мощта на Тамерлан, за храбростта на басмачите... Днес обаче славните предания са помръкнали от ръждата на настоящето. Пет бивши съветски републики - Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан - се въртят в същински политически, идеологически и икономически вихър. Авторитарни режими създават почва за избуяване на ислямизма, "Пътят на коприната" е ... |
|
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
|
В тази завладяваща книга Ервин Ромел - един от най-успешните командири през Втората световна война и със сигурност най-известният - пише относно своите възгледи за философията на войната, битките, лидерите и развитието на двете световни войни. Книгата ни предлага цялостна картина на начините, по които един военен гений се бори във войната. Това става чрез собствените разкази на Ромел за преживяванията му като войник в Първата световна война и чрез откъси от писмата, заповедите и описанията на ежедневните действия, които той диктува всяка вечер по време на Втората световна война. Коментарът на д-р Джон Пимлот поставя ... |
|
|
Виетнамската война е най-мащабният въоръжен в конфликт в епохата на Студената война. Тя е олицетворение на новите външнополитически реалности, с които се характеризира блоковото противопоставяне след Втората световна война. САЩ опитват да развържат в своя полза възела от противоречия в Югоизточна Азия, но се натъкват на неочаквано по размерите си противопоставяне. Виетнамското тресавище се превръща в изпитание не само за американските военни възможности, но и за способността на ръководителите да спечелят на своя страна общественото мнение в страната, както и за образа на САЩ в световен план изобщо. Настоящото издание ... |
