"Първа среща с руси: На 5 септември Добрич биде събуден от оглушителна артилерийска канонада: равнината зад панаирището, по двете страни на железничната линия за Меджидие, се заля от огнени езици и забълва гранати... Добричени изтръпнаха пред нависналата грозота, - те знаяха, че от Меджидие се чака 200 000 руска войска. Изпълниха улиците старци, жени и деца и почнаха да се кръстят, вторачени на изток. Те само се кръстеха, - никой не бе свил бохчичка, никой не смяташе още да бяга: хората бяха опиянени от освобождението си. Но гъстите конни редици растяха в степта, като движещ се фантом, и скоро обхванаха дясното ... |
|
През 1977 година светът узряваше за края на студената война. Индия, преди тридесет години получила независимост, се развиваше неудържимо и вървеше напред с исполински стъпки. Въпреки своето едномилиардно население, изповядващо най-значимите религии на света, част от които родени в нея, говореща на триста шестдесет и четири езика, скоро щеше да стане една от най-влиятелните страни в света. В Индия се събираше елита на световната духовна мисъл. Там бяха още съвсем пресни спомените от незабравимата Елена Блаватска, дала на света Учението за Теософията. Помнеха и неповторимия български художник Борис Георгиев - единственият ... |
|
"Тази война е не краят, а началото на насилието. Тя е ковачницата, в която светът ще бъде преобразен в нови граници и нови общности." Ернст Юнгер (1918) За западните съюзници 11 ноември 1918 г. винаги е бил тържествена дата - краят на боевете, довели до унищожението на почти цяло едно поколение, както и до пълния разгром на техните основни врагове - Германската империя, Австро-Унгария и Османската империя. За повечето държави в Европа обаче този ден е без особено значение, тъй като като е последван от поредица кошмарни конфликти, погълнали една след друга различни страни. В тази изключително оригинална и ... |
|
Сто и четиридесет години след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. темата за противопоставянето на двете империи - Руска и Османска, продължава да заема централно място в съзнанието на българите. Войната, която ние наричаме Освободителна, е и последният самостоятелен конфликт между двете източни монархии. Войната, която ние наричаме Освободителна, е и последният самостоятелен конфликт между двете източни монархии. Предстои им още един сблъсък след това, но той ще се разгори по време на Първата световна война, когато двете империи ще застанат една срещу друга като част от Антантата и Централните сили. Докато ... |
|
Трима мъдреци от Древен Египет Три разказа отпреди 4 000 години Една велика култура в "период на преход" Това издание има за цел да представи на вниманието на читателя първите в историята текстове, описващи период на криза и упадък в човешкото общество. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Бежанци" на издателство "Захарий Стоянов". ... В този том читателят ще се запознае с факти и документи за един по-слабо познат период от бежанската орис на българите - бежанството и преселението от Беломорието и Егейска Македония в периода, когато в Европа и в света бушуват пожарите на Втората световна война. След възвръщане на Беломорието през 1941 г. към него се устремяват прогонените някога пак от там бежанци, последват ги и прокудени по-рано българи от Източна Тракия, Мала Азия и Македония... Само три години след това следват нови изпитания, принудително изследване и ... |
|
Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БКД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 г. в Цариградски вестник Кръстевич взема отношение и към спорта с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в българските училища. Гаврил Кръстевич е водеща ... |
|
Изследвания в чест на проф. д.н.н. Йордан Пеев. Съставители: Павел Павлович, Симеон Евстатиев. ... Книгата съдържа изследвания в чест на българския историк и арабист ислямовед Йордан Пеев, професор по история на арабския свят и исляма, един от основателите и дългогодишен член на специалност "Арабистика" в Софийския университет "Климент Охридски". Йордан Пеев е роден през 1938 г. в гр. София. Завършва специалност "История" в Софийския университет. Изучава арабски език в Тунис, специализира история на арабския свят и исляма в Париж и Оксфорд: Гост-професор в "Колежа на Франция" ( ... |
|
София, 1943. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев. ... "Обикновено се говори и то не само от по-непросветени, но и от образовани среди, че след падането на България под турско робство българите прекарали 400 години дълбок сън и едва когато се родил Отец Паисий, той като по чудо с историята си събужда народа от сън, който се възражда, вдига три-четири въстания и добива отново свободата си. Така се преподава дори на учениците от гимназията, но това са абсолютно неверни и погрешни схващания - срамни за народа и името ни. Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се събудил, ... |
|
В Източната кампания Манщайн нанася някои от най-тежките поражения на съветските войски. На Кримския полуостров разбива 44 -а и 51 -а руска армия и през май 1942 -а превзема Севастопол, смятан за най-силната морска крепост в света. През 1943 г. като командващ групите армии Дон и Юг Манщайн успява да спре руското настъпление край Донец и Харков, а по време на провалите на операция Цитадела - да спаси южното крило на немската армия от пълен разгром. Въпреки респекта си към него Хитлер упорито не иска да го назначи за началник на Генералния щаб, а на 1 юли 1944 година го сваля като командващ групата армии Юг заради ... |
|
"Бележитият наш военен историк полковник Александър Ганчев (1878 - 1944), автор на капиталния труд върху история на войните на Третата българска държава днес е почти напълно забравен. Комунистическата власт след 1944 г. не само го ликвидира без съд и присъда, но и забранява историческите му съчинения, включени в списъците с т.нар. "фашистка литература". В тази книга читателите ще се запознаят с неговия труд за Междусъюзническата война, включен като самостоятелен раздел в двутомната му история. Авторът съумява само на няколко десетки страници да обхване всички важни въпроси, като заделя значително място ... |
|
Хаджи Иванчо Х. Пенчович. Граф Игнатиев. Османска империя. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "След изключителната си книга за руско-българските отношения в три тома "Руската империя срещу България", която бе издадена през 2005 година, истинския български историк Янко Гочев се зае да осветли максимално гибелта на Апостола на свободата Васил Левски! В хода на осветлението, автора отделя особено внимание на два много важни момента: Разбирането на грозните твърдения за българската нация предател и бездушен наблюдател при залавянето, ... |