Мода и модерност в българската литература от 20 -те и 30 -те години на XX век. ... Това е книга не за модните вещи на човека от междувоенните години, а за волята му да конструира и усъвършенства себе си, за неговите успешни или неуспешни опити да се утвърди като модерен субект чрез модния образ и жест. Разглеждат се български литературни интерпретации на Париж, кабарето, карнавала. Поставя се въпросът за художественото присъствие на денди, танцуващия човек и скучаещия човек. Изследването стъпва на широк набор от текстове, принадлежащи както на "високата", така и на популярната българска литература от 20 -те и ... |
|
Българският литературен авангард е фокусирана върху модерните литературни явления в България в началото на 20 век. Експресионизъм, диаболизъм, футуризъм, имажинизъм... Знакови имена от българската литературна история творят на това поприще - Гео Милев, Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, Атанас Далчев... За пръв път националната ни литература се родее с най-добрите образци в европейската литература. Проф. д-р Иван Сарандев (1934 - 2020) е един от най-добрите познавачи и тълкуватели на българската литературна класика. Автор е на повече от 20 книги, между които ... |
|
Сборник в чест на Д-р Антония Бучуковска. Настоящият сборник е посветен на 70-годишнината на проф. д-р Антония Бучуковска - изтъкнат германист и скандинавист, основоположник на норвежистиката в България. Той се издава по инициатива на Катедрата по германистика и скандинавистика към Софийския университет "Св. Климент Охридски" в знак на благодарност и признателност към проф. Бучуковска за цялостната ѝ научноизследователска, преподавателска и преводаческа дейност, както и за изключителните ѝ заслуги в осигуряването на стабилност и приемственост в професионалното развитие на преподавателите от ... |
|
Литературни идентичности и превод. ... В настоящото изследване с помощта на превода е очертана зоната на едно векторно разширяващо се четене на националната литература - от епицентъра на текстовостта, задаваща каноничното ѝ тяло, към "гостуването" ѝ в езиковостта на другите, към все по-ясното навлизане в полифонията на многоезично писане, предназначено за многоезично четене. Проследени са сюжетите на онези културни преноси, които извоюват статуса Патриарх на българската литература, раждат Татаробългарина с неговите мечтани славяни и (не)случили се Германии (К. Христов), съхраняват семантиката на & ... |