Lector ex machina. Читателят в дигиталния свят. Културологични и образователни измерения

Като ревизира представите за литературата и четенето, дигиталното проблематизира и установената литературнообразователна практика. Изследвайки училищната дигитална култура - каквато е и каквато би могла да бъде - тази книга задава въпросите как се осъществява познавателният акт в общуването с текста, как текстът моделира читателя в зависимост от това дали четенето протича в аналогова или дигитална среда, как цифровите технологии променят мисленето ни, а впоследствие и самите ни представи за четене и текст.

Иван Велчев е дългогодишен учител по български език и литература. Защитил е докторска степен в СУ Св. Климент Охридски. Автор е на статии, учебници и учебни помагала. Неговите интереси са в областта на теорията на образованието, медийните изследвания и дигиталната хуманитаристика.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Предговор
Текст, междутекстовост, мрежа

• Допускания
• Текстовост и разбиране
• Мрежи от метафори
• Мрежова интенция
• Текстовост и отвореност
• Дигиталното като интертекст
• Хипертекст, междутекстовост, семантична мрежа
• Рецептивна теория и (дигитална) текстовост, или Септември ще бъде... онлайн
• Имплицитният читател в поемата
• Перспективи в Гео-Милевия текст
• Дигиталното четене - мисията (не)възможна
• Le narratif est mort, vive le narratif!
• Културата се създава наново с всяко ново средство за комуникация (Постман)
• Дигиталното разпръсване
• Дисперсията като интензивен междутекстов диалог
• Разпръснатият читател
• Печатна и дигитална текстовост - сходствата на несходното
• Печатният текст като застинала подвижност
• Задвижването на текста в учебна среда (новелата за Саладин и Мелхиседек (І, 3) от Бокачовия Декамерон)
• Новелата за Саладин и Мелхиседек в контекста на Ден първи
• Филомена в ролята на разказвач
• Техника, чрез която се изграждат персонажите
• Значения, конструируеми в смисловото пространство на текста
• Значения, конструируеми в полето на междутекстовостта
• Към жанровия модел на новелата
• Дигиталният текст - естетика на изплъзването
• Постмодерната текстовост в разказа Царамбука от Йордан Радичков
• Заглавието като път навътре и път навън
• Радичковият разказ и деконструкционното усъмняване в опозициите
• Реабилитация на невербалния тип означаване
• Зачертаване на опозицията свое - чуждо
• Читателят - налична и потенциална структура
• Разказът Царамбука в светлината на рецептивната теория
• Текст, междутекстовост, мрежа (обобщение)
• Маклуън и отвъд него
• Дигиталният паноптикон
• Печатната и дигиталната текстовост в литературнообразователния дискурс

Читателят екран

• Допускания
• Културната функционалност на екрана и читателското поведение
• Екранизирането като взаимно проникване на текст и читател
• Четенето - преход между различни системи на означаване
• Четенето като екранизиране - изследователски ракурси
• Езикът на дигиталното
• Езиковостта на дигиталната среда в контекста на изчислителната теория на ума
• Езикът на дигиталното в светлината на структурализма и деконструкцията
• Дигиталната езиковост в семиотичен аспект
• Метонимични и метафорични интерпретаторски дискурси в дигитална среда
• Социални и когнитивни аспекти на дигиталната езиковост
• Дигиталната среда като отворена творба
• Интерактивността - технологични, ментални и психокултурни аспекти
• Интерфейсът и менталната репрезентация
• Поетика на екрана
• Проблемът за (не)завършеността на текста и необходимостта от технологично информирани методически решения
• Интерфейсът - знак за структурна незавършеност и смислова отвореност на дигиталното
• Семантични празнини, или културната логика на дигиталното
• Необходимост от компютърни системи, предназначени за конструиране на хуманитарно знание
• Литературнообразователният софтуер - едно необяснимо отсъствие
• Дигиталното и човекът - самосъздаване във взаимодействие
• Дигиталният медиум и потенциалността на читателския акт
• Медията като културно-технологичен комплекс
• Зони на потенциалност, възникващи в процеса на четене
• Текстът и дигиталният медиум: иманентни и потенциални значения в литературнообразователен контескст
• Функционалност на медиума съобразно употребата и контекста
• Преструктуриране на литературнообразователната практика отвътре
• Деконструкционният потенциал на дигиталното
• Човекът - медия и съобщение
• Чета, следователно не съм дефиниран докрай
• Един психоаналитичен опит върху четенето
• Образно съзнаване
• Четене и несъзнавано
• Четенето функционира на принципа на съня
• Четенето - опит да се възстанови хипотетичният интегритет на личността
• Явен и латентен аспект на четенето
• Дигиталното като деконструкция на утвърдените модели на четене
• Четенето в дигитална среда - специфична форма на съзнаване
• Еросът на дигиталното четене
• Теоретични ориентации
• Междутекстовостта и психоаналитичният подход към четенето
• Кодовете в разказа Дамската чанта от Димитър Динев
• Митологичният код
• Платоновият Ерос и българският свят от 20-те и 30-те години на ХХ век
• Литературният код
• Срещата на кодовете
• Ерос като метафора на познавателна откритост към света
• Прекъснатият наратив и четенето като прекъсваем процес
• Възможен ли е автентичен читателски акт?
• Моделът на разказа Дамската чанта от Димитър Динев (обобщение)
• The human/text is out of joint
• Мрежата, езикът и огледалото като метафори за факторите, структуриращи читателския акт
• Взаимодействието на читателя и текста - съвместно изграждане на мрежа от значения
• Четенето, или речта на текста
• Огледалността на текста и динамиката на читателския Аз
• Читателят екран (обобщение)

Дигитално образование по литература - въпроси и хоризонти

• Проблеми, хипотези, понятия
• Àкторът теория
• Образователните цели в теоретичен план
• Слабостта на образованието, или очакването на Другия
• Образованието като риск
• Литературнообразователният дискурс - създаван и създаващ
• Образователни цели и дигитален тип мисловност
• Конструктивисткият подход в литературното образование
• Интегриране на конструктивистки идеи в литературнообразователната практика
• Мултимодален подход
• Мултимодалност и рецептивни нагласи на учениците от 10. и 11. клас
• Необходимост от инструментализиране на мултимодалния подход
• Àкторът практика
• Методиката и вътрешната цялост на човешкото знание
• Субектът модел, артикулиран в парадигмите на херменевтиката, конструктивизма и деконструкцията
• Субектът модел на литературното образование - корелат на неговия обект
• Субектът модел на литературното образование като антипод на административно конструираната фигура на учителя
• Други възможни концептуализации на субекта модел на литературното образование
• Ученикът - дефиниран чрез различни типове образователни цели
• Два типа концептуализации на учениковата фигура
• Продуктивен ли е моделът център - периферия в образованието?
• Индивидуализиране на образователните ситуации и образователните дискурси - идея и реалности
• Гражданските компетентности - една значима цел на литературното образование
• Дигиталният Аз и типовете употреби на дигиталните технологии
• Учителят - между регламентите и идентитета
• Административно конструирана фигура на учителя
• Познаващата себе си идея
• Хипотезата за образователната система като механизъм за символно насилие
• Оксиморонът стандартизация на образованието
• Голямата машина, произвеждаща еднаквост
• Доксата и асимилацията на Другия
• Между предписаните и желаните роли
• Преоткриване на идеята за образование
• Необходимият грешник
• Дигитални щрихи към фигурата на учителя
• Àкторът управление
• Стандартизираното оценяване в спор с идеята за самостоятелно конструиране на знанието
• Стандартизираното оценяване като форма на политически натиск върху образователната система
• Изследването PISA - проблематичният ментор
• Обезличаване на субектите, създаващи литературнообразователния дискурс
• Необходимост от политики, насърчаващи разработване и/или интегриране на специализиран софтуер в образователната практика
Обобщение
Заключение
Библиография
Приложение