Психическата трансформация на народите и последиците от Първата световна война. Моментът, в който всеки гражданин осъзнае, че победата на една или друга политическа партия или на една или друга вяра са безсилни да проправят пътя към абсолютното щастие, ще настъпи голямо социално развитие. По какъв начин бихме могли да променим мисленето на хората, след като и най-крайните закони са безсилни да го променят? Отговор на този въпрос дава уважавания социолог и психолог Густав Льобон. В "Светът по време на бунт", през призмата на психологията, е направен подробен анализ на движещите сили на народа по време на ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
Политическата философия на Ортега и Гасет. ... „Днес явно мнозина са тези, които изпитват носталгия по стадния живот. Страстно се отдават на овчето в себе си. Ще им се да вървят вкупом, да крачат стадно, в една посока, овца до овцата, а погледът – в краката. Затова много народи из Европа са в търсене на пастира и голямото овчарско куче.“ „Свободата е нещо, което не може да бъде обичано само по себе си, както не може да се обича само профила на една жена без тялото, което го поддържа. За да обичаш свободата, най-малкото е нужно да обичаш и средствата за нейното осъществяване, за осигуряването.“ Хосе Ортега и Гасет „ ... |
|
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |
|
|
Представената монография е резултат от многодишната практическа дейност и изследователски търсения на автора в областта на преднамереното влияние в България, САЩ и структури на НАТО. Би представлявала интерес за психолози, социолози, специалисти по психологически операции, PR и имиджмейкинг, управленци, както и за всички, които искат да разберат психологическите механизми на влиянието – защо мислим това, което мислим, защо чувстваме това, което чувстваме, защо действаме по начина, по който го правим, и как другите хора и медиите са ни повлияли това да се случи. Всъщност книгата не предлага готови рецепти, а разбиране на ... |
|
|
В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |
|
|
Изследване и обясняване ... Проф. Фърнам изследва все по-противоречивата роля на индивидуалните различия в прогнозирането и определянето на поведението на работното място. Той комбинира подходи от организационната психология и теорията за личността, за да изследва критично физическите, психологическите и психоаналитичните аспекти на индивидуалните различия и как те влияят върху света на работата. Засегнатите теми включват ролята на IQ на работното място като най-добър прогностичен фактор за успеха, но и значението на все по-признаваните типове социална интелигентност, например емоционалната (EQ). Изследвани са значението ... |
|
|
Бележки от семинара на Юнг през 1932г. ... Да се активира несъзнаваното, значи да се събуди божественото, Кундалини - да се започне с развитие на надперсоналното в индивида, за да се запали божествената светлина. През 60-те Юнг е възприеман като гуру от едно ново движение. Сред причините за това немалко значение има ролята му за проучване, разпространение и съвременен психологически анализ на източната мисъл. Семинарът на Юнг върху Кундалини-йога, представен в Психологическия клуб в Цюрих през 1932 г., е повратен момент в психологическото разбиране на източната мисъл и на символните трансформации във вътрешното ... |
|
|
Изследването е продължение на публикуваната вече монография "Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век" (2006) и проследява жизнените и научните пътища на представителите на тази философия (Д. Михалчев, К. Чолаков, Х. Николов, А. Бънков и др.) през втората половина на същия век. Както в първата разработка, така и тук са използвани документални факти, спомени, интервюта, архиви и т.н., въз основа на които се верифицира твърдението на Димитър Михалчев, че "ще дойде ден, когато нито аз, нито Тодор Павлов ще бъдем живи: тогава философското поколение, което ще ни наследи, ще може ... |
|
|
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната теология& ... |
|
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
|
"Вярно ли е, че психологията е просто здрав разум? За всеки, който си задава този въпрос, тази удивителна книга – която развенчава 50 мита на популярната психология и накратко отхвърля още 250 – предлага убедителни отговори. Освен това прави и нещо повече: предлага запленяващи примери как действа науката и насърчава критичното мислене. За преподаватели, студенти, писатели и всеки, който иска да мисли по-интелигентно, тази бъдеща класика ще бъде ценен извор и страхотно четиво". Дейвид Г. Майърс, колеж Хоуп, автор на "Intuition: Its Powers & Perils""Инструмент за разбиване на митове, крайно ... |
