Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет, които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл: въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека историята като "естеството" на човека вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Щирнер, Прудон, Бакунин, Толстой, Кропоткин. ... Проф. д. ф. н. Борис Чендов е работил основно в БАН. През 1973 г. и 1985 г. е специализирал в САЩ, бил е на краткосрочни специализации в Берлин, Боху, Лондон. През 1962 - 1965 г. като аспирант в Москва е подготвил и защитил дисертация по темата "Към въпроса за обективното съдържание на понятието вероятност". През 1993 - 1994 г. е работил в Солвеевския институт по физико-химия в Брюксел по покана на неговия директор нобелиста И. Пригожин. Публикациите му са на английски, руски, немски и български езици, предимно в областта на философията на науката, символната ... |
|
|
"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
|
|
Основната цел на монографията е да представи на българския читател теоретичните медицински и философски модели, които се срещат в някои от най-известните трактати от Хипократовия корпус (Corpus Hippocraticum) - колекция от над 60 медицински съчинения от V - IV в.пр.Хр., събрани през Елинизма от учени в Александрийската библиотека, които предполагали, че едни са дело на самия Хипократ (460 - 370 / 7 г. пр. Хр.), а други са произведения на негови съвременници и ученици. Изучаването на гръцките и римските източници за развитието на европейската медицина има важна роля за разбирането на медицинската епистемология и идеите, ... |
|
|
Опитите за обективиране на субективни явления е стремеж, съпътстващ човечеството през целия му жизнен път, без значение от цената. А тя често е загуба на усещането за близост с Другия, който става чужд, когато направим опит да го поместим в понятие, в категория, да го дефинираме или групираме по сходен белег. Настоящото изследване представя наративната етика като парадигма, чието имплементиране в клинични подходи и методи за лечение на депресивни състояния предполага развитието на разбиране за човешките същества като нуждаещи се от смисъл, цел и усещане за вътрешна ценност. Подобно разбиране изисква чувствителност към ... |
|
|
Книгата Психиатрия и соматична медицина: Ръководство по консултативна и свързваща психиатрия под редакцията на д-р Иво Нацов, дм, е сериозен опит да се развие, задълбочи и осветли на експертно ниво връзката между психиатрията и останалите клинични дисциплини. Изданието е особено актуално в духа на мултидисциплинарния и едновременно индивидуализиран подход. При страдащите от соматични заболявания може да се наблюдават (при това нерядко) психични отклонения. Тези проблеми могат да бъдат засилени или отключени от соматичното заболяване. Изданието дава ясна представа как (да) се действа при разрешаването на сложни клинични ... |
|
|
Всекидневно ни се налага да вземаме решения и да си съставяме мнения по различни теми. Когато решенията са важни, а мненията ни - спорни, търсим основания, които ги оправдават. За да преценим дали те са добри, трябва да зададем правилните въпроси и да открием техните отговори. В продължение на хилядолетия се е смятало, че списъкът с тези въпроси е само един и при това е относително кратък. Днес вече изглежда, че това допускане е напълно погрешно. Благодарение на усилията на философи, логици, статистици, лингвисти, психолози, социолози и икономисти, ние разполагаме с много теории, които ни дават частица от отговорите, ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
"Предлаганият тук текст е серия от многократно преиздавани десет лекции с общо заглавие Пътища към философското мислене. Въведение в основните понятия, четени от Бохенски между май и юли 1958 г. по Баварското радио. Философията е екзистенциален ангажимент в гигантомахията за битието. Толкова повече че - питаме ли Бохенски - човекът, всеки човек, е определен за философстванее, независимо дали го иска или не. При което, въпреки чудовищните трудности, които носи със себе си, убеден е той, философстването е едно от най-красивите и благородни неща в човешкия живот. От този именно хоризонт Юзеф Мария Францишчек Емануел ... |
|
|
Немската класическа философия - тръгнала през 1517 г. от 95 Тези на Лутер и превода на Библията на народен език, селските въстания и стремежа към имуществена общност - е незаобиколимата идейна част на световно-историческите промени. С примери от биографиите, сравнения и обяснения на основните понятия и разностранното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Фойербах и техни последователи и критици, тази философия се представя за пръв път у нас в пълния си облик, онагледен и с преводи на части от най-въздействащите произведения. Това представяне се опитва да излекува хроничната ... |
