| Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт.  Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.   Страх   Очите ме болят от много слънце, от погледи, тютюнев дим и вино, от ветрове и облаци разкъсани, от гари,  ...  | 
|  | 
| И какво стана с нас след това? Не си спомням. Знам само, че истината бе болезнена и ние живеехме в океана на думите си, винаги малко пресилени, преувеличени, винаги по-цветни от необходимото, винаги по-яростни, отколкото красиви. И така беше, защото думите единствени възнаграждаваха всички наши усилия, надежди и радости, макар и само с ръждясалия медал на самотата. Но това бе нашият избор. Защото истината, дори и в тези редки моменти, в които съществува, не е нито величава, нито горда, нито боляща, нито страшна. Тя просто е най-скучното нещо на света. И затова се потапяхме в това чудато щастие да си доизмисляме  ...  | 
|  | 
| Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ...  | 
|  | 
| Специална поредица най-доброто от високата българска класика.   Александър Геров  е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, "родени между две войни", но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност. Включени са избрани стихотворения и редове от биографията. Творчеството на поета анализират И. Пауновски, З. Чолаков,  Иван Гранитски  и  Панко Анчев. Всеки том е придружен  ...  | 
|  | 
| Вторият том, който предлагаме на читателя, предоставя информация за размишления по остри актуални проблеми:   българския национален комплекс и неговото преодоляване (Оптимистична теория за нашия народ);  демократичния потенциал на българското общество (Историческите корени на нашите демократични традиции);  съдбата на българското трудолюбие (Морална философия на българина от новото време);  разрива с традиционния сексуален и брачен морал (Любов и брак);  противоречивото политическо съзнание и поведение на средните слоеве (Психология на Априлското въстание); "кадровия подбор" на историята (Априлското въстание и  ...  | 
|  | 
| "На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на  ...  | 
|  | 
| Жена прави любов с индианец, ухапан смъртоносно от змия, и той оцелява като по чудо. Тя зачева и ражда дъщеря, която нарича Ева, "за да обича живота". Така започва един от най-прочутите романи на  Исабел Алиенде, разказващ за живописните приключения на Ева Луна. Тя е отгледана в дома на ексцентричен лекар, който мумифицира трупове, и в чийто дом майка ѝ прислужва. На шест години осиротява и нейната чернокожа кръстница започва да ѝ намира слугинска работа в поредица от странни домове с метафорично значение, последния от които Ева напуска с гръм и трясък, като изпразва пълно цокало върху главата на  ...  |