Съдбата е змия, която е толкова гладна, че поглъща сама себе си. Вътрешната кутия отваря външната, докато външната отваря вътрешната... Безсмислени изрази или предсказания, произнасяни в транс от оракули, родени от въображението, мистериозни срещи и фантастични ситуации, оформящи кръг на родово проклятие около баща и син... Умовете им се лутат между вечните истини и илюзии и приказката за съдбата. Пророчески текст свързва пътешествието им в реалния свят с нещо, което се е случило преди сто и петдесет години. Фантазиите са се вдигнали на бунт срещу създателя си. Защото се е появил жокер... Жокерът е различен. Той не е ... |
|
|
Трета последна книга от трилогията след Къщата на духовете и Дъщеря на съдбата. ... Като дете Аурора дел Валие изживява травма, която изличава спомените и през първите пет години от живота ѝ. Отгледана от амбициозната си и колоритна баба Паулина дел Валие, тя израства в привилигирована среда, в която жените могат свободно да избират попрището си. Аурора става фотограф и има всички предпоставки, за да се радва на живота, но я измъчват ужасни кошмари. След една нещастна любов тя решава да проникне в тайните на миналото и да открие какво е оказало такъв разрушителен ефект върху бъдещето ѝ. Портрет в сепия е ... |
|
|
Разпоредители на смута е книга за възмъжаването и приятелството на момчетата, за жените в живота им, за несъстоялата се световна музикална слава, за това какво е да пораснеш в България около Прехода и във фантазиите си. Превеждайки българската литературна традиция на езика на съвременния роман, книгата е едновременно мозайка от истории и сказание в духа на фентъзи жанра. Тя се разгръща в два пласта. В реалния се срещаме със зъбатите истории на група младежи, стъпили с двата крака в пълнокръвния, мъжки живот, които по-късно се превръщат в "три източноевропейски момчета, блъскани от спорадични кризи, митове с изтекъл ... |
|
|
В книгата са публикувани избрани стихотворения от големия български поет по случай 80-годишнината от неговото рождение и 50-годишнината от написването на стиховете. "Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас". Христо Фотев ... |
|
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
|
Дете без приятели, което предпочита да живее в свят, изтъкан от собствените му измислени и заплетени истории. Сюжетите продължават да се реят в главата му, но и след години вече младият мъж не допуска мисълта да издаде творби от свое име. Ето защо той се превръща в продавач на литературни фабули - снабдява лишени от вдъхновение автори с идеи, които да доразвиват в своите книги, и по този начин натрупва солидно състояние. Грандиозният успех на начинанието, въпреки мерките за сигурност, скоро ще се окаже смъртоносен капан. И все пак най-трагичното в съдбата на остроумния интелектуалец от Осло е нещо друго... Тази история ... |
|
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя ... |
|
|
Написан преди три десетилетия, романът "Бащата на яйцето" е посрещнат от читателите с множество тълкувания: "Роман с разтърсващи болезнени видения"; "Модерна приказка, митологична притча или нов вид фантастика?"; "Произведение, отвъд жанровете, което стъписва с размаха на въображението..."; "Търсения, които побират най-актуалните болки и проблеми на човека, заел се да открие нова спасителна етика..." Роден от изстраданата вяра на един поет в хуманното, днес, във време на войни и конфликти, които изглеждат фантастни, "Бащата на яйцето" провокира отново със ... |
|
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |
